Зависи ли демокрацията от средната класа?

Връзката между стратификацията в едно общество и модела на управление е тема, която занимава политическите философи от векове насам. Търси се обяснение на това кога различни групи оказват влияние на политическата система, кога това влияние е положително и при какви обстоятелства може да се достигне до създаването на такива институции, които да предлагат максимално добри механизми за създаване на богатство и разрешаване на конфликти в обществото.

До голяма степен модерните изследвания по темата са повлияни от вижданията на Аристотел. За него средната класа е групата между тези, които притежават много и тези, които нямат нищо – най-стабилната обществена прослойка, която нито иска притежанията на другите (както правят бедните), нито някой иска техните (както е при богатите). Точно поради тази причина може да имаме балансирана система на управление, при която липсва тиранията на богатите или твърде „ентусиазираната демокрация на бедните”.

Класическият труд на Barrington Moore (1966) върху развитието на модерните структури на управление го казва съвсем точно: „една дейна и независима класа градски жители е задължителен елемент от създаването на парламентарната демокрация. Без буржоазия няма демокрация”. Според Moore преминаването от феодалното общество към по-новите форми на управление е резултат от увеличаването на броя на хората в средната класа и последвалите искания от тяхна страна за по-голямо представителство във властта и повече конституционни права.

Работата на Lipset (1963) поглежда под друг ъгъл връзката между стратификация, благосъстояние и форми на управление. Той твърди, че „демокрацията е свързана с нивото на икономическо развитие”. Колкото по-развита икономически е една страна, толкова по-голям шанс има да поддържа демократична система. Причината за това според Lipset е, че икономическото развитие дава друг вид перспектива на по-бедните слоеве в обществото, защото чрез достъпа до образование и социалната мобилност те имат шанс да променят съдбата си, без да прибягват до „класова борба” и насилствени революции. Средната класа според Lipset смекчава конфликтите като поощрява умерените и наказва крайните групи.

Още при Lipset (1963) започва да се оформя една изключително важна теза, която виждаме напълно развита при Diamond (1992). Решаващо за това дали всъщност средната класа ще произведе стабилна демокрация, която балансира интересите на всички групи в обществото, е дали индивидите, които са от това съсловие, зависят от държавния апарат. Ако те дължат позицията си в обществото на преразпределение или специални привилегии, дадени от държавата, то политиката се превръща в битка за задържане на тези специални позиции и рентите, които те носят.

Оказва се, че много изследователи на средната класа оценяват важността ѝ като влиятелна политическа група. В същото време не трябва да се забравя, че добродетелите, които приписват на средното съсловие като балансьор и ограничител на властта важат, когато то е независимо от политическия апарат и не разчита на протекции, за да запази позициите си.

Източници:

Aristotle, Politics (Harmondsworth, Middlesex: Penguin Books, 1962), pp.171-173

Diamond L.(1992),“Economic Development and Democracy Reconsidered“, American Behavioral Scientist, 35: 450-499.

Lipset S. M., (1963) Political Man: The Social Bases of Politics (Garden City, New York: Doubleday, Anchor Books), p. 31.

Moore B., Jr., (1966) Social Origins of Dictatorship and Democracy: Lord and Peasant in the Making of the Modem World (Boston: Beacon Press), p. 418.