Затягането на контрола върху инвалидните пенсии е по-нужно от всякога

По всичко личи, че догодина ще станем свидетели на поне някакъв опит за затягане на контрола върху отпускането на инвалидните пенсии и добавките за социална интеграция на хората с увреждания. Високата  чувствителност на обществото към темата и сложното устройство на системата за подпомагане на хората с увреждания дълго време възпираха правителствата от провеждането на реални реформи в тази област. Въпреки това нашумялата напоследък идея за въвеждането на допълнителен контрол от страна на Националния осигурителен институт (НОИ) към решенията на Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) е ясен знак за намеренията на управляващите да ограничат или поне забавят нарастването на броя на подпомаганите. Налице са няколко ключови фактора, които правят 2012 г. особено решителна за по-нататъшното развитие на системата за подпомагане на хората с увреждания и подчертават нуждата от спирането на злоупотребите в нея.

 

Допълнителни разходи за бюджета  

Въпреки че не съществува директна връзка между размера на минималната работна заплата (МРЗ), гарантирания минимален доход (ГМД) и линията на бедност, е твърде вероятно догодина да станем свидетели на натиск за ревизиране на нивото на последните две, в унисон с очакваното ново повишава на нивото на МРЗ до 290 лв. и в зависимост от отчетената инфлация. Поне що се касае до Тригодишната бюджетна прогноза на МТСП, нивото на ГМД не би трябвало да се увеличава в периода 2011-2013 г., но по същата формула уж беше “замразена” и увеличената вече минимална работна заплата.

Гарантираният минимален доход, който служи за основа при изчисляването на добавките за социална интеграция, не е променян от 2009 г. В същото време справката с отчетите на Агенцията за социално подпомагане за размера на отпуснатите средства по програма “Интеграция на хората с увреждания” показва, че при последното увеличаване на нивото на ГМД (от 55 лв. през 2008 г. на 65 лв. през 2009 г.), разходите нарастват с 14,22% или 13,9 милиона лева. Едно ново повишаване на нивото на ГМД само с 10 лв., последвано от увеличаването на размера на добавките за социална интеграция (при запазване на броя на бенефициентите от края на 2010 г.), може да струва на правителството някъде между 15 и 20 милиона лева, в зависимост от типа помощи, които бъдат отпуснати. Тази сума, разбира се, не включва допълните разходи вследствие от другите бюджетни плащания, обвързани с нивото на ГМД като например помощите за социално слабите, които също ще нарастнат.

 

Злоупотреби

Освен пословичните злоупотреби, които се правят с цел придобиването на определени привилегии (като например освобождаването от винетни такси при ползването на републиканските пътища), през 2012 г. се открояват и някои нови “стимули” за гражданите да се сдобият с решения от ТЕЛК. Такъв “стимул” може да е увеличаването на пенсионната възраст. По този начин граждани, които разполагат с необходимия трудов стаж за пенсиониране и не желаят да работят до достигането на новата, увеличена пенсионна възраст, могат ефективно да напуснат пазара на труда по-рано.

Като друг фактор за наплив от молби към ТЕЛК могат да послужат и така наречените “бариери на изхода”, които де факто представляват решенията на ТЕЛК. Тези „бариери” са заложени в българското законодателство и по-специално в чл. 333 от Кодекса на труда, който задължава работодателите да получат разрешение от Инспекцията по труда, преди да освободят лице, разполагащо с решение от ТЕЛК. Ако през 2012 г. станем свидетели на по-нататъшно забавяне на икономиката и ново нарастване на безработицата, много граждани, които до този момент не са разполагали с решение на ТЕЛК, могат да се опитат да се сдобият с такова, с цел да подсигурят работното си място.

 

Подходящ момент за реформи

Освен заради опасността от увеличаване на бюджетните разходи и злоупотребите, моментът е подходящ за провеждането на реални реформи в системата и по други причини. След близо 5-годишно забавяне, в края на 2012 г. се очаква да бъде завършена новата информационна система (електронен регистър на хората с увреждания), която се разработва от Агенцията за хората с увреждания. Подобна система е от изключително значение за гарантиране целенасочеността на програмите за заетост и подпомагане на хората с увреждания, както и на ефективното разпределение на средствата по тях. Нейното въвеждане в експолатация е добра възможност за ревизиране на цялостния модел на оценка и категоризиране на уврежданията на гражданите. В най-общ план усилията следва да се насочат към:

 

  • Подобряване на координацията между институциите, както и качеството и обхвата на статистическата информация в областта.
  • Увеличаване на ролята на т.нар. „социална оценка”, отразяваща индивидуалните възможности и нужди на лицето и перспективите пред интеграцията му. По този начин ще бъде разбит своеобразният монопол на медицинската експертиза при отпускането на пенсии за инвалидност.
  • Въвеждането на целесъобразен подоходен критерий с цел по-ефикасно насочване на бюджетните средства към хора с увреждания, които нямат други доходи.
  • Оценка и ревизия на нормативните разпоредби, които в опита си да осигурят защита на хората с увреждания на пазара на труда, реално възпират работодателите от това да ги наемат.

 

Нивото на безработицата в страната най-вероятно ще продължи да бъде високо и през следващата година. В подобни условия хората с увреждания в работоспособна възраст се озовават в ситуация на засилена конкуренция на пазара на труда. Ниската професионална квалификация[1] на преобладаващата част от тях и обективните ограничения по отношение на вида труд, който могат да полагат, ги поставят в изключително трудна ситуация и още повече затруднява интеграцията им. С оглед на ограничения ресурс, който държавата може да си позволи да отдели за подпомагането на хората с увреждания, многобройните злоупотреби трябва да бъдат преустановени, а пословичната анахроничност на системата да бъде преодоляна. Следващата година представлява една добра възможност това да се случи.

 


[1] Според Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011-2020г. делът на лицата с увреждания, които нямат професионална квалификация, е бил 50,9% през 2007 г., а този на специалистите – едва 23,7%.


Свързани публикации.