Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната (2)

След като миналата седмица коментирахме предложените краткосрочни мерки за спасяване на еврозоната, залегнали в Комюнике на ЕК за „дълбок и истински икономически и паричен съюз”, тази седмица ще разгледаме средносрочните предложения. Голяма част от мерките в документа вече се обсъждат на ниво Съвет на министрите, като на 13 декември беше одобрено едно от основните краткосрочни предложения в него, а именно – създаване на общ централизиран надзор над банките в еврозоната в лицето на ЕЦБ. Предвид това считаме, че тази серия от коментари по плана на ЕК е навременна и нужна и за българското общество. Най-малкото, защото България като член на ЕС би следвало да се интересува накъде отива еврозоната. Освен това страната ни, при подписването на присъединителния договор за ЕС, е поела, макар и принципен ангажимент да стане член на валутния съюз в бъдещ момент.

Може би най-противоречивите предложения на ЕК се крият именно в средносрочните мерки. Последните предвиждат следното:

1/ Подсилване на бюджетната и икономическата координация след нужните промени в договора за ЕС.

Това, което има предвид Комисията, е да има право да задължи страна-членка да ревизира проектобюджета си или решения по изпълнението на бюджета, ако те противоречат на задълженията за бюджетна дисциплина. За да има предписанието на ЕК задължителен характер, обаче, е необходимо първо да се направят промени в основните договори на ЕС . Освен това се предлага на европейско ниво (разбирай Комисията) да се предложи и изиска хармонизиране на националните закони за устройство на бюджета и да се атакува пред Европейския съд неизпълнение на хармонизацията.

Изключително опасно предложение, което би дало на Комисията неограничени правомощия за вмешателство в националния бюджетен процес. Липсата на бюджетната дисциплина би могла да се наказва по друг начин – например, с лишаване от европейски фондове или просто с високи парични глоби, които се налагат бързо и ефективно. Намесата в бюджетните политики, освен че би представлявала грубо вмешателство в националната икономическа политика, би увеличило още повече административната машина на ЕС. Прегледът на 17 или повече проектобюджета, писане на предписания за промени, където е необходимо, срещи, комуникации, непрекъснатото следене за бюджетното изпълнение – всичко това ще изисква нова армия от европейски чиновници със съответния бюджет.

2/ Отделен „фискален капацитет” (разбирай бюджет) за еврозоната

Предлага се „фискалният капацитет” да се финансира със собствени средства, т.е. да е отделен от бюджета на ЕС. Как точно ще се финансира към момента не е ясно, но очевидно това ще бъде по един или друг начин за сметка на страните в еврозоната. Това е втората предложена мярка в комюникето, която предвижда създаването на фонд/бюджет. Ще припомним, че в краткосрочен план се предвижда създаването на т.нар. механизъм за разрешаване проблемите на банките (Single Resolution Mechanism), който също трябва да разполага с ресурс, за да финансира спасяването на банките. Очевидно ресурсът за всякакви спасителни операции – било то на банки или на държави в ЕФФС и ЕМС не е достатъчен и се мисли за варианти как да се увеличи. Наличието на прекалено много такива спасителни бюджети и фондове от една страна, създава предпоставки за по-неразумно поведение, а от друга – товари с нови финансови ангажименти страните в еврозоната, сериозна част от които и без това изнемогват под текущите си разходи, т.е. не разполагат със свободен бюджетен ресурс.

3/ Фонд за изкупуване/прехвърляне на дългове (redemption fund)

От комюникето не става много ясно как точно ще работи този фонд; единственото, което се подразбира от текста, е, че към него ще се прехвърлят дългове на закъсали страни срещу твърд ангажимент (т.е. програма) за реформи.

Още едно изключително опасно предложение – може би вече не е нужно да споменаваме, че и този фонд, ако започне да работи, ще създаде огромен морален риск. Страните в еврозоната вместо да се стремят да намалят разходите си, да погасят старите си дългове и да не взимат нови, спокойно ще продължат да взимат заеми. Защото дори и да достигнат неустойчиви нива на дълга, ще имат на разположение този фонд, на който ще могат да прехвърлят дълговете си срещу скромната цена от „ангажимент за реформи”. Фалитът по този начин изобщо се изключва като опция, което пък автоматично отваря вратата за недисциплинирано поведение от страна на правителствата.

4/ Последното предложение не е ново; то предвижда емитирането на общи европейски облигации (краткосрочни, със срочност от 1-2 години).

Аргументацията на ЕК е, че пред-кризисният период на ниски лихви за всички страни в еврозоната е отминал и сега някои страни трябва да заемат на доста по-високи лихвени нива. Очевидно на ЕК много ѝ се иска да върне доброто старо време, но това, което пропуска, е, че пазарите имат добра причина да заемат средства на някои страни по-скъпо. Тази причина се нарича кредитен риск и е един от фундаментите на кредитния пазар въобще.  

Емитирането на общи облигации би бил още един фактор за морален риск, т.е. страните с по-големи дългове ще бъдат насърчавани да взимат нови и нови заеми, защото това няма да им струва толкова скъпо, колкото предполагат техните т.нар. фундаментали. В крайна сметка едни такива облигации само ще спомогнат за увеличаване на дълговото бреме в еврозоната, като сметката, която ще се плаща от финансово отговорните и здрави страни, би могла да нарасне неимоверно и да повлече и тях в пропастта.

Ако трябва да обобщим, предложенията за „реформа” на еврозоната в средносрочен план не се различават особено от краткосрочните мерки – засилват моралния риск и създават предпоставки за увеличаване на дълговото бреме, вместо за неговото намаление. Предвид техния по-голям мащаб и „размах”, обаче, те са значително по-опасни.