Защо се влошава платежният баланс тази година

Неотдавна БНБ публикува предварителни данни за платежния баланс за първото тримесечие на тази година. Като цяло данните показват влошаване на баланса така година и изтичане на чужди резерви за над 1 млрд. евро от страната към чужбина (спрямо далеч по-незначителната загуба на 176 млн. евро чужди резерви за първите три месеца миналата година). Видно е, че влошаването се дължи изцяло на първите два месеца, докато през март вече имаме нетно увеличение на валутните резерви с над 500 млн. евро.

Това, което показват данните за първите 3 месеца на тази година, е следното:

1/ дефицитът по текущата сметка се подобрява от 562 млн. евро миналата година на 421 млн. евро тази година. Подобрението идва от около 2 пъти по-малък дефицит в търговския баланс, който пък се дължи на по-бавния ръст на вноса спрямо този на износа тази година.

2/ значителното свиване на положителния баланс в текущите трансфери (където основните пера са трансферите от емигрантите и плащанията от ЕС) до голяма степен „изтрива” подобрението в търговския баланс. При текущите трансфери положителният баланс е намалял от около 608 млн. евро през първите три месеца на 2012 г. до 198 млн. евро за същия период тази година. Докато емигрантските пари са относително постоянни на месец, голямата разлика с миналата година при трансферите идва от парите от ЕС – миналата година от ЕС сме получили над 400 млн. евро през март за земеделските субсидии, а тази година това се случи през април.

3/ основният виновник за значителния отрицателен платежен баланс тази година е финансовата сметка, чиито баланс се влошава от +29 млн. евро на -1014 млн, евро. Зад влошаването стоят и трите подсметки – преки инвестиции, портфейлни инвестиции и други инвестиции (кредити). При преките чужди инвестиции положителният баланс (т.е. нетният  приток) се свива от 640 на 247 млн. евро. Трябва да се има предвид, обаче, че предварителните данни за ПЧИ традиционно търпят големи последващи ревизии, така че не би било изненада, ако в крайна сметка  се окаже, че са били значително повече.

При портфейлните инвестиции също има влошаване на баланса, т.е. нетният отлив се е увеличил от 370 млн. евро на 540 млн. евро.  Това се дължи най-вече на много по-голямото намаление на пасива от такива инвестиции тази година (с 321 млн. спрямо спад със 69 млн. евро миналата година), което пък трябва да отразява най-вече изплащането на държавните еврооблигации през януари тази година. Главницата на тези облигации беше 818,5 млн. евро, но по-голямата част от тези книжа (599 млн. евро към края на декември) се държеше от местни лица и съответно погасяването ѝ се отрази в много по-малка степен на платежния баланс. От данните за платежния баланс през януари се вижда, че пасивите при портфейлните инвестиции[1] са намалели с 258 млн. евро, което е сходно със сумата, която би трябвало да е била изплатена на чуждите държатели на еврооблигацията.

Влошаването на баланса при другите инвестиции (т.е. кредитите) също е допринесло за значителния нетен отлив по финансовата сметка. Видно е, че това идва от статия „валута и депозити”, където имаме значително увеличение на активите на резиденти в чужбина, т.е. български лица/фирми са увеличили депозитите си в чужбина и/или краткосрочните си кредити към чужди лица.

Като цяло влошаването на платежния баланс през първото тримесечие на тази година се дължи до голяма степен на няколко обективни фактора – отложено плащане от ЕС на земеделските субсидии за април (спрямо март миналата  година), изплащането на евро облигациите към чуждите им държателите и най-вероятно – традиционното подценяване на преките чужди инвестиции в предварителните данни. Подобряването на текущата сметка и двойното намаление на дефицита по търговския баланс, обаче, надали е особено добра новина, тъй като показва свиване на вътрешното търсене от потребители и инвеститори.

[1] Според методологията на БНБ, портфейлните инвестиции са вложения в акции, когато техният размер не надвишава 10% от дяловия/акционерен капитал на дружеството, вложения в облигации, бонове, инструменти на паричния пазар или други търгуеми ценни книжа.