Защо има „желани” и „нежелани” училища в София

Автор: Зорница Славова / 23.02.2018
2 гласа, средно: 5.0 от 5

Новият Проект на Система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община предизвика бурен отклик в общественото пространство. Въпреки че срокът за обществена консултация беше съкратен до 14 дни, новите правила за прием събраха стотици становища само на официалната страница на общината. 

С идеята да се премахне практиката на фалшивите адресни регистрации преди началото на приема, само за да може детето да влезе в предпочитаното училище дори и да е в друг район, новата система предлага въвеждането на принцип на „уседналост”. Според него най-много точки за прием ще получават децата от прилежащия район на всяко училище, чиито адрес не е променян от над три години. В мотивите към проекта е посочено, че „Стремежът е да се избегне концентрирането на ученици само в определени училища и наличие на свободни места в други”. Поради тази причина към всяко училище се създава „прилежащ район” (критериите не са ясни). Ключов елемент е, че в района попада само даденото училище.

Резултатът ще е пълнене на „нежеланите” училища, а изборът на училище на практика се премахва.

Действително по този начин ще се избегне напливът към някои училища и нежеланието да родителите децата им да учат в други. Само че това не е проблемът. Истинският проблем е, че изобщо има „желани” и „нежелани” училища и то в рамките на един град. Има причини родителите да се стремят да запишат децата си в определени училища (качество, среда, резултати и т.н.). Националното външно оценяване и през 2017 г. показва двойни и тройни разлики в представянето на четвъртокласниците, а за седмокласниците разликите се увеличават до десетократни.

От общината обаче са избрали механично да разпределят децата и да елиминират избора без никакъв анализ или усилие да се работи за сближаване на качеството. В момента при действащата система на финансиране (делегираните бюджети) училищата се стремят към повече ученици, а не към по-добро качество. Когато нежеланите училища се напълнят принудително, всички стимули за подобрение намаляват още повече и не само не се решава проблемът, а се задълбочава. И всичко това вероятно ще се нуждае от нова промяна, тъй като част от родителите ще направят „удобната” адресна регистрация и след 2-3 години отново ще има наплив за някои училища и обезлюдяване на други. Нещо повече, очакваната система за оценка на качеството, която се разработва от МОН в момента, не би могла да повлияе на субсидията за училищата според резултатите, защото и в най-лошите ще има „достатъчен” брой ученици, за да си получават пълния или почти пълния трансфер.

Създаването на избор и конкуренция между училищата е необходима предпоставка за повишаването на качеството (неслучайно частните училища в столицата са мнозинството в Топ 10 и Топ 20 при външното оценяване). Кандидатстването с предимство в по-близките училища е оправдано, но то трябва да обхваща поне няколко училища, например които са в административния район, както е при кандидатстването на детски градини и ясли. По примера на системата за детските градини, трябва да се създаде и електронна система за кандидатстване, което също би направила процеса по-лесен и по-прозрачен.

Но това е само временно решение, докато най-после не се предприемат стъпки към подобряване и повишаването на качеството на получаваното образование.

Проблемът е валиден и за цялата страната. Разликата между представянето на различните области (например съседните Смолян и Кърджали), населени места (малки и големи) и училища (както в столицата) е драстична. Изследването PISA на ОИСР поставя България сред страните с най-слабо представяне на учениците, но и с най-големи разлики между добрите и лошите резултати и постижения.

Нужно е стимулиране на качеството, а не на количеството (системата за оценка и обвързването ѝ с финансирането биха могли да помогнат), повишаване на квалификацията и мотивацията на учителите (за последното вече има някакви усилия чрез повишаване на заплатите, но те продължават да не са тясно обвързани с резултатите на учениците), разтоварване и освобождаване на програмите и начините на преподаване. Само тогава родителите просто ще записват децата си в най-близкото училище, което е най-доброто решение за всички, злоупотребите и трескавото търсене на най-доброто училище ще се обезсмислят, а абсурдните принудителни мерки и отнемането на избора ще бъдат излишни.