Защо честността е най-добрата политика: За реалистичните очаквания и корпоративния мениджмънт*
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
След рухването на „Енрон“ доверието в достоверността на финансовите отчети на фирмите е сериозно разклатено. Функционирането на капиталовите и финансовите пазари по определение изисква наличие на доверие, разкриване на информация и предвидимост.
В последните години, особено след началото на продължителното покачване на цените на акциите, счетоводните отчети все по-малко отразяват действителното състояние на фирмите и възможността им да генерират доход за инвеститорите. Честа практика в САЩ е например публикуването на т.нар. про-форма (предварителни) счетоводни отчети,основани на допускания и изкривявания, които се разминават с действителното представяне на компаниите. Тези отчети не са съставени съгласно изискванията на официално приетите правила за изготвяне на корпоративните счетоводни отчети – GAAP (Generally Accepted Accounting Principles). Предварителните отчети много често отразяват едностранно финансовото състояние на компаниите, като представят само позитивната страна на фирмената дейност. Например, повечето компании не включват инвестиционните си загуби или печалби, разходите за придобиване на компании, разходите за научна и развойна дейност. Общият резултат е, че про-форма отчетите са несъпоставими за отделните периоди и компании.
Някои американски компании в желанието си да избегнат неточностите и опасностите на про-форма отчетите, обявяват, че ще представят пред инвестиционната общност вътрешните си капиталови бюджети от всеки бизнес сегмент от дейността на компанията. Както казва Майкъл Йенсън, бивш професор в Харвард Бизнес Скул и настоящ директор на консултантската компания Монитор Груп, капиталовото бюджетиране е шега, форма на самоизмама. Всъщност, капиталовото бюджетиране е и оправдание за поемането на понякога неоправдан риск без ясна връзка между риск и възвръщаемост вместо реални параметри се залагат желани и/или желателни резултати, които не само надхвърлят възможностите на компаниите, но и възможностите на времето и средата, в които компаниите съществуват.
През декември 2001 г. Комисията за Ценните Книжа и Фондовата Борса в САЩ се обърна към инвеститорите с предупреждението да подхождат към предварителните отчети с известна доза скептицизъм. Всъщност, комисията формулира същината на проблема: подобни отчети целят максимално посрещане на очакванията на инвеститорите, каквито и да са те. Причините за счетоводните манипулации във финансово-счетоводната отчетност на компаниите се коренят в желанието, в задължението на корпоративния мениджмънт да „конструира“ така компанията или да й предаде такъв вид, че тя да се „хареса“ на инвеститорите, на целия свят. Точно тук е и голямата заблуда в разбирането за корпоративен мениджмънт и счетоводна практика – по-важното е не компанията да се „приспособява“ към нереалистичните, нехомогенните и нерационални понякога очаквания на инвеститорите, а инвеститорите да изграждат своите очаквания и стратегии спрямо реалното представяне на компаниите. Но това е резултат и от обвързването на индивидуалното развитие на мениджъра с краткосрочното покачване на котировките на акциите на компанията. Постепенно „успех“ започна да означава определен ръст на цените на акциите за месец или година.
До какво води всичко това:
“ Използването на про-форма счетоводните отчети сериозно накърнява доверието на инвеститорите във финансово-счетоводната система. От друга страна, инвеститорите трябва да приемат истината за реалното състояние на компаниите, в които инвестират или възнамеряват да инвестират. Ако не са в състояние да приемат тази истина, не биха били инвеститори.
“ Про-форма практиката разрушава доверието, уважението към счетоводната професия. Доверието се гради с години, десетилетия, срутва се за един ден, за връщане му са необходими десетилетия, ако е възможно да бъде върнато.
Манипулирането на счетоводните отчети може и да е печелившо в краткосрочен аспект като моментно представяне на компаниите пред инвеститорите съобразно техните очаквания, но дългосрочните перспективи пред компаниите се определят до голяма степен и от възможността да се поддържа създадения краткосрочен облик на компанията. В българските условия подобно изкривяване се дължи в по-голяма степен на желанието за намаляване на данъците. Но каквото печелиш от по-ниските налози, губиш заради отблъскването на възможни кредитори и бъдещи инвеститори в компанията. В този смисъл честността, достоверността при представянето на компанията пред инвеститорите е най-добрата политика, защото склонността към сътрудничество и размяна в дългосрочен план е невъзможна без тях.
* По материали на „Икономист“.
