Дарения
Разширено търсене
Назад

ИПИ

24-07-2015

Защо българите все още плащат за достъп до законите си

Какъв е проблемът?

През юли 2008 г. броевете на Държавен вестник (ДВ) започнаха да се публикуват в Интернет[1] след продължителна кампания за реформа от няколко неправителствени организации, включително ИПИ. Това бе добра стъпка за подобряване на достъпа до информацията за законодателните промени у нас.

Реформата, обаче, е изключително половинчата, защото все още няма официален източник на консолидираните текстове на нормативните актове, който да е с правна сила и свободно да се ползва от гражданите, бизнеса и администрацията.

За да е по-ясен проблемът, нека разгледаме пример от последните броеве на Държавен вестник.

В брой 48 от 27 юни 2015 г. е публикувано изменение на Наредба от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Изменението е само едно и то е следното:

„В чл. 2, ал. 2 коефициентът „1,245” се заменя с „1,269””.

Това е достъпът до информация, който в момента администрацията осигурява на гражданите.

 

Вариантите за заинтересованите лица са няколко:

  1. Да потърсят стар текст на наредбата и съответно да „си поправят” сами коефициента, за да са сигурни, че имат най-актуалната версия на наредбата (това, обаче, трябва да правят постоянно, следейки ДВ);
  2. Да потърсят в интернет вече актуализиран вариант със свободен достъп (няма никаква гаранция, че намереният текст е напълно актуализиран с предишни промени);
  3. Да използват някоя от платените правно-информационни системи (ПИС), които да са отразили промяната в съществуващия текст;
  4. Да потърсят на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика актуализирания вариант на наредбата (18 работни дни след обнародването в ДВ тази наредба все още не е актуализирана на сайта).

 

Проблемът, който описваме, може да се формулира по следния начин:

Гражданите, бизнесът и администрацията в България нямат свободен и безплатен достъп до консолидираните текстове на актуалната нормативна база, който да е с правна сила.[2]

Опитът ни за силно консервативна оценка на директната цена за икономиката за достъп до правна информация в консолидиран вид води до сумарен годишен разход от минимум 6,8 млн. лева.

 

Таблица 1: Обобщена, силно консервативна, сметка за приблизителните директни разходи за достъп до актуалната нормативна база в България за 2014 г.

Годишни разходи (лв.)

Граждани

0

Фирми

5 076 000

Редакция „Държавен вестник” – издръжка

1 034 018

Администрация

451 353

Области и общини

112 512

Съдебна власт

211 926

ОБЩО

6 885 809

Източник: ИПИ

 

Засегнати от проблема страни

Основните потърпевши от съществуването на този проблем са:

  1. Граждани;
  2. Всички компании в страната;
  3. Администрация.

Всички те нямат надежден достъп до актуалната нормативна база, ползват източници със свободен достъп в интернет без гаранция за актуалност и точност или заплащат абонамент за достъп до правно-информационни системи.

 

Ефекти от описания проблем

Има няколко направления, по които можем да измерим ефектите от сега съществуващата практика.

1.       Нарушено основно право на достъп до информация за законите, които трябва да се спазват

  • Не насърчава върховенството на закона;
  • Ограничава достъпа на предприемачите до надеждна информация, което може да доведе до грешни бизнес решения;
  • Увеличава разходите за бизнеса, гражданите и администрацията, което води до по-ниска ефективност от дейността им.

2.       Разходи на администрацията

  • За редакция „Държавен вестник“ в Парламента;
  • За достъп до платени правно-информационни системи.

3.       Разходи на граждани и фирми

  • За достъп до платени правно-информационни системи;
  • За правни услуги.

4.       Национална сигурност

  • Достъпът до законодателните текстове зависи от частни компании – при проблем в тяхното функциониране няма изградена база данни, която да се ползва както от администрация, така и от гражданите/бизнеса.

 

Примерът на Европа

Към настоящия момент почти всички други държави-членки на ЕС предоставят безплатен достъп до консолидираните текстове на законите, приети от законодателната власт в електронен вариант. Единствените изключения от това правило са България, Кипър и Гърция, където за достъп до пълните текстове се заплаща, както и Ирландия, където консолидирани текстове се публикуват само за най-важните закони. Единствената страна-членка на ЕС (освен България), в която консолидираните текстове на всички закони остават недостъпни в електронен вариант, е Кипър. Във всяка друга държава-членка пълните текстове на всички действащи закони са безплатно достъпни в електронен вариант.

Напоследък във все повече държави-членки на ЕС електронният формат на текстовете на законите започва да придобива и официален правен характер. Такива примери са Естония, Малта и Португалия. Това са държави, в които пълните текстове на законите са не само безплатно достъпни в интернет, но могат да бъдат и цитирани като официални източници на правна информация в съда или с други юридически цели.

 

Препоръки за реформа

Достъпът до актуалните консолидирани текстове на нормативната база в България трябва да се осигурява от българската администрация. Той трябва да е безплатен и с правна сила.

Европейската практика показва, че във всички страни освен България и Кипър подобен достъп от администрацията вече се осигурява в интернет безплатно, макар само в някои страни той да е с правна сила. Процесът, обаче, е необратим и България изостава драстично, като дори и не се обсъждат намерения за реформа.

 

Конкретните препоръки от направения преглед са:

  • Редакция „Държавен вестник” на Народното събрание (или друга административна структура) да започне да публикува консолидираните текстове на нормативните актове;
  • Достъпът да е безплатен за всички;
  • Достъпът да е онлайн;
  • Електронните текстове да имат правна сила;
  • Преустановяване на печатането на хартиено издание на Държавен вестник.

 

Има два практически варианта как тази реформа може да стартира, т.е. как да се финансира първоначалното изграждане на базата данни:

  • чрез европейски средства;
  • чрез еднократна бюджетна субсидия за изграждане на базата данни – информацията за разходите за реформата във Великобритания сочат, че те са възлезли на около 1,2 млн. британски лири за периода 1991 – 2006 г.[3] Това ще бъде основният разход, който ще е еднократен и е в пъти по-нисък от разпръснатите сред гражданите, фирмите и администрацията годишни разходи за платен абонамент.

 

Целият анализ можете за прочетете на страницата на ИПИ тук.

 

Изследването е част от кампанията на ИПИ

 

 

 

[1] Виж тук: http://dv.parliament.bg/

[2] Нормативните текстове в различни източници са само с информативна цел. Настъпили вреди вследствие на предприети правни или фактически действия само въз основа на информацията от тези източници са изцяло за сметка на предприелите действията лица.

[3] За повече информация виж тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Legislation.gov.uk