Защо бюджетните служители да са привилигировани?

В своята оценка на конвергентната програма на страната чиновниците от Европейската комисия препоръчват да се замразят заплатите в бюджетния сектор през тази година в отговор на кризата, за да се постигне осредняване на заплатите и да се увеличи конкурентоспособността. Правителството този път беше подготвено и на редовното си заседание през седмицата Министерски съвет гласува постановление в тази посока, според което бюджетните организации ще могат да ползват 95% от предвидените пари за заплати, а останалите пет процента ще се изразходват в зависимост от оценките за макроикономическото състояние на страната и бюджетните показатели на ведомствата. По този начин правителството си остава възможност да не повишава бюджетните заплати с 10% както се предвижда в Бюджет 2009 г., ако има сериозен спад на приходите в хазната.

От синдикатите веднага нададоха вой, че замразяването на заплатите в бюджетната сфера е недопустимо и че най-пострадали ще бъдат учителите и лекарите. Трябва да се има предвид, че този буфер не означава, че заплатите в бюджетната сфера ще намалеят. Министър Орешарски коментира, че дори се дава възможност на първостепенните разпоредители с бюджетни средства сами да определят размера на възнагражденията и да ги увеличават, ако съкратят хора.

През последните години заплатите в публичната сфера като цяло се увеличават с по-бързи темпове спрямо официалните заплати в частния сектор. Например, през миналата година възнагражденията в бюджетния сектор растат с 23%, а в частния – 17%, а за период от 3 години заплатите в бюджетния сектор са се увеличили кумулативно със 75% срещу 65% в частния. Аргументът, че в частния сектор голяма част от заплатите се дават „под масата" и не са официални не означава, че растежът на заплащането на труда в частния сектор превъзхожда растежа в публичния сектор. Особено в условията на финансова криза редица предприятия търсят начини да съкратят разходите, за да оцелеят и се наблюдава реален застой на възнагражденията на служителите и орязване на бонуси и премии през последните месеци. Държавните служители и заетите в бюджетни организации не са застраховани от ефектите на глобалната криза, въпреки че не работят в реалния сектор. За да избегнат изцяло отрицателните последици от кризата, трябва данъкоплатците да понесат целия товар за сметка на избрана група от обществото.

В частния сектор, въпреки че се правят опити да се канализира поведението на предприемачите в определена посока чрез увеличаване на минималните осигурителни прагове (средно с 26.6% през 2009 г.) и определяне на препоръчителни индекси за увеличение на заплатите (след тежки преговори между работодатели и профсъюзи), пазарът действа като естествен регулатор и коректор на „справедливата" цена на труда, която е в пряка зависимост от производителността на труда. В публичния сектор, обаче, липсва именно този естествен регулатор на нивото на заплатите и съответно – там трябва да действат административни мерки и правила, които да следват пазарните тенденции. Особено като имаме предвид факта, че в условията на глобалната криза повечето правителства по света се активизираха и започнаха да харчат повече и да обосновават всякакви публични програми и проекти като анти-кризисни мерки. 

Де факто, с решението на правителството се дават по-големи правомощия на първостепенните разпоредители с бюджетни средства и заплатите в бюджетния сектор могат да се увеличат, ако ведомствата докажат, че имат достатъчно финансови средства, т.е. може да се оптимизират разходите и работните места и по този начин да се спестят средства. В публичния сектор винаги трябва да важи правилото (и не само по време на криза) – „пари срещу оптимизация и доказана необходимост", защото в противен случай има тенденция да се откриват нови работни места, да се раздува персонал, да се дублират функции и да се създават нови публични органи, без процесът да бъде двустранен – т.е. не се съкращават и закриват морално остарели и ненужни длъжности и позиции. Защото липсват стимулите за това.