Законът за застраховането: закон с несъвършенства – надзор без съвършенства

Word Format (Word Format)

В Държавен вестник от 11 октомври 2002 г. бе публикуван Закон за изменение и допълнение на закона за застраховането. Накратко това е закон, в който се прокламира защитата на интересите на застрахованите лица (според мотивите на вносителя на законопроекта – Министерски съвет – въвеждане на мерки за допълнителна защита на застрахованите лица), защото като логически резултат от схващането на законодателите, застрахованите лица не могат да преценяват сами това, което е добро за тях и/или защото застрахователите по принцип се стремят да измамят своите клиенти.

С цел защита на застрахованите лица са и следните промени в закона:

1. Създаване на помирителна комисия, която според разпоредбите на закона за изменение и допълнение на закона за застраховането, Асоциацията на българските застрахователи създава на свои разноски по сигнали и оплаквания на застраховани лица. Ако Асоциацията не изпълни задължението си по създаване на помирителната комисия до 3 месечен срок от влизането в сила на закона, комисията се създава от Агенцията за застрахователен надзор.

Целта вероятно е разкриването на работни места в Агенцията за застрахователен надзор (следователно и увеличаване на администрацията), при положение, че Асоциацията на българските застрахователи не създаде помирителна комисия.

2. Според новите промени в закона за застраховане се предвижда застрахователите да изготвят освен годишни и периодични отчети по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор. Би било добре ако отчетите, които Агенцията изисква, се приближават до отчетите, изисквани от акционерите на съответната застрахователна компания. В противен случай може да се получи ситуация, при която Агенцията изисква по-обширна и по-различна информация, отколкото акционерите на застрахователната компания и тогава има опасност застрахователните компании да се превърнат в счетоводни къщи.

3. Съществува противоречие, което се изразява в следното: в чл. 22б от Закона за застраховането, вносителят пише в мотивите към проекта, че е предпочел принудителните административни мерки пред глобите и имуществените санкции, тъй като те не се отразяват негативно на финансовото състояние на подконтролните субекти. В същото време в Административните и наказателните разпоредби на Закона за застраховането глобите и имуществените санкции, които очевидно не биха се отразили позитивно на финансовото състояние на подконтролните субекти, са увеличени значително.

Законът за застраховането демонстрира принципно погрешното схващане, че защитата на интересите на застрахованите и гарантирането на изпълнението на задълженията на застрахователя не може да се реализира по друг начин освен чрез преценка на надзорния орган. Застрахователните услуги и защита на въпросните интереси може да съществуват и без „надзор“ от държавата, както и от друга страна – нарушаването на правата може да става въпреки съществуването на надзор от страна на държавата. Застраховането е поемане на риск срещу премия на основата на договор между частни лица, т.е. това е изцяло частна дейност, вследствие на волеизявлението на частни лица. Понякога правата и интересите на лицата, в чието име уж се използват понятия като надзор, надзиравани и надзиратели, са застрашени именно от държавата.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.