Законът за частните съдебни изпълнители бе приет, сега е необходимо да бъде усъвършенстван

 

През седмицата бе приет Законът за частните съдебни изпълнители. Това е много добра новина за бизнеса и гражданите, защото системата за принудително изпълнение в България очевидно не работи. На кратко става въпрос за следното, въз основа на влязло в сила съдебно решение се издава изпълнителен лист и досега държавен съдия изпълнител, а от септември тази година и частен изпълнител, ще може принудително да изпълнява съдебните решения. Тоест създава се смесена система в която заедно ще функционират държавни и частни съдебни изпълнители. Досега действащата система доведе до натрупването на голям брой “висящи” изпълнителни дела (375 693) на обща стойност около 1.7 млрд. лева. През 2003 г. средномесечният брой на извършени изпълнителни действия за страната от един съдия-изпълнител е шест. Това прави по едно изпълнително действие на 3,7 работни дена. Ако отнесем съвкупният разход за издръжка на съдия – изпълнител (а не само нетната заплата) от 4 500 лв. към средномесечният разход от шест изпълнителни действия се получава значителният разход от 750 лв. за изпълнително действие. Честа практика в България е след решението на съда и издаването на изпълнителен лист, събирането на вземането да продължава с години, което е огромен разход за бизнеса. В България процесът на събиране на вземанията е два и половина пъти по-скъп от този процес в Холандия и Естония и повече от три пъти по-скъп в сравнение с Белгия. Не на последно място това се дължи на продължителността на процеса (около 10 пъти пъти-дълъг отколкото в Холандия и около 3 пъти по-дълъг от Естония).

 

Приемането на закона е огромен успех, но оптималното му действие ще зависи от допълнителното му усъвършенстване, което според нас следва да се потърси поне в следните области:

 

1/ Частните съдебни изпълнители ще имат ограничена компетентност в рамките на окръжния съд, където е седалището им. Тоест изпълнител от София няма да има право да поеме изпълнително производство в Благоевград. Единствено изпълнителите имат право на договорна основа да възлагат събиране на информация за даден длъжник от друг окръжен съд на колегите си. При това положение кредитор от София, който има длъжници в цялата страна няма възможност да сключи договор с един изпълнител, а ще трябва да търси съдействието на различни изпълнители в зависимост от адреса на длъжниците.

2/ Въвежда се квота, която ограничава броя на частните изпълнители при съотношение 1 към 30,000. Тоест, ако населението в даден окръжен съд е примерно 90,000 души, то на тази територия могат да оперират до трима частни изпълнители.

3/ Съчетанието между горните две мерки засилва очакваните негативни ефекти. Ако приемем, че населението по области е приблизително равно на населението по окръжни съдилища (в общия случай разликата не е съществена) се получава така, че броят на частните изпълнители, в определени случаи, ще бъде силно ограничен. Тъй като бизнесът не е равномерно разпределен в рамките на страната в някои случай е вероятно да се получи недостиг от изпълнители. Не трябва също да забравяме, че статистиката за населението на България по области е доста неточна, което допълнително ще изкриви картината.

 

Очакван брой частни изпълнители в някои области

Видин

3

Габрово

3 или 4

Ловеч

5 или 6

Разград

5

Търговище

4 или 5

Ямбол

5

Кърджали

5

Смолян

4 или 5

Кюстендил

5

Стара Загора

12

Плевен

11

Пазарджик

10

 

Според данните на НСИ, разликата в създавания БВП на глава от населението в Югозападния регион (тук влиза София) е два пъти по-висок от останалите. Подобни разлики съществуват и между области с по-голяма концентрация на бизнеса като Габрово (в тази област е Севлиево) спрямо съседните. При това положение ограничаването на броя на частните изпълнители ще доведе до следните ефекти:

·         Поскъпване на техните услуги, защото ще имат олигополно положение на дадена територия. Намаляването на предлагането води до повишаване на цените.

·         Нарастване възможностите за възникване на отношения на взаимна зависимост между кредитори и изпълнители. Районирането или ограничената компетентност ще доведат до това, че примерно в дадена област ще има трима или четирима частни съдебни изпълнители и още толкова държавни (всъщност държавните може да са и по-малко). При това положение може никой от тях да няма желание да осъществи изпълнителни действия срещу изявен местен бизнесмен. Освен това според закона за частните съдебни изпълнители, служителите на реда са задължени да оказват съдействие, но в случай, че не окажат такова, няма предвидено административно наказание, а само може да им се търси дисциплинарна отговорност от техните висшестоящи. Комбинацията от малко изпълнители, с ограничена компетентност и органи на реда, които са задължени да оказват съдействие, но няма специална санкция, ако не го направят, създава съществени рискове за блокиране на изпълнението в някои случаи. Ако имаше национална компетентност и нямаше квота, не би било възможно длъжниците да могат да оказват влияние върху всички изпълнители в страната, което би премахнало този риск.

·         Ще се намали специализацията поради ограничеността на конкуренцията. Ако изпълнителите притежаваха национална компетентност, това би създало стимули за тясна специализация (примерно “социални вземания”).

4/ Необходимо е създаването на регистър на изпълнителните дела. Регистърът следва да бъде публичен и да има достъп до него в Интернет. Логично би било да обхваща както делата на частните, така и на държавните изпълнители. В този регистър би следвало да се вписват поне следните обстоятелства: длъжник (име и ЕГН), дата на образуване на изпълнителното дело, вид на вземането (публично или частно), изпълнител, който е образувал делото (рег. №, име, адрес, контакти), статус (активен, висящо, спряно изпълнение, прекратено). Регистърът би трябвало да съхранява информация за делата, най-малко за последните три години.

Логиката зад създаването на този регистър е следната – да може да се провери дали срещу даден длъжник има принудително изпълнение. При това положение, ако има и други кредитори, то те ще могат да се присъединят към съществуващото изпълнително дело и няма да се обърнат към други изпълнители, което ще намали разходите по изпълнението.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.