Законопроектът за Комисията по финансов надзор – заблуди и реалност
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На заседание на 12 септември Комисията по бюджет и финанси разгледа предложен законопроект за създаване на комисия по финансов надзор в Българя Идеята е комисията да има надзорни и регулативни функции върху дейността на регулираните пазари на ценни книжа, дейността на застрахователните и на осигурителните дружества
Едни от основните причини за създаването на единен орган по финансов надзор е „да се предотврати спекулативното движение на вътрешните финансови потоци, да се защитават интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, постигането на прозрачност и стабилност на финансовия пазар“. На комисията по финансов надзор се дават правомощия като: да изпраща представители на заседанията на органите за управление на лицата, контролирани по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и на Централния Депозитар; някои от индивидуалните административни актове на заместник-председателите на трите управления на Комисията – „Регулиране и контрол на инвестиционната дейност“, „Застрахователен надзор“ и „Осигурителен надзор“ не подлежат на обжалване.
В мотивите към проекта на закона е написано, че обединеният финансов надзор ще намали държавната администрация, което е стъпка към преодоляване на бюрокрацията.
– Заблуда 1 – Намесата на държавата във финансовия пазар не може да предотврати спекулативното движение на вътрешни потоци, не може да защити интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и не е в състояние да осигури прозрачност и стабилност на финансовия пазар. Причина – фактът, че на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица се гледа като на „идиоти по презумпция“ от страна на регулативния и надзорен орган не означава, че и инвестиционните посредници, публичните компании, застрахователните и осигурителни дружества също принадлежат към същата категория. Напротив, при положение, че са способни да измамят голям брои инвеститори, застраховани и осигурени лица, за тях няма да представлява проблем да измамят и съответния орган, които те издържат (Съгласно законопроекта емитентите, публичните дружества, инвестиционните посредници, застрахователните и пенсионните дружества внасят определени годишни такси в полза на Комисията).
– Заблуда 2 – Стабилността и прозрачността на финансовия пазар не е това, което може би се има предвид. Индикатор за стабилността и прозрачността на капиталовия и застрахователния пазар е както броя на инвеститорите и застрахованите лица, така и броя на публично котираните компании и застрахователните дружества Следователно, финансовият пазар и неговите правила се създават не от държавата, а от играчите. Дори при положение, че се въведе закон за задължителното инвестиране в български компании или задължително застраховане с цел стимулиране на финансовия пазар – такъв по всяка вероятност няма да има, т.е. ще има може би всичко друго, но не и нещо, което е финансово и/или пазарно.
– Заблуда 3 – Фактът, че някои административни актове не подлежат на обжалване не означава непременно, че интересите на съответните лица за гарантирани. Обектите на регулация и надзор ще станат по-предпазливи в отношенията си с Комисията.
– Заблуда 4 – Намаляването на броя на държавните служители не е предпоставка за преодоляване на бюрократизма, а напротив – за неговата концентрация, а съответно и по-голяма мощ.
Със скрит замисъл от рода, че инвеститорите, застрахованите и осигурените лица са „идиоти по презумпция“, а инвестиционните посредници, публичните дружества, застрахователните и осигурителните компании са „виновни по принцип“ не се внася позитивизъм във взаимоотношенията между тях, напротив по този начин се напомня и внушава на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица:
1.че са неспособни да защитават интересите си и не знаят какви са интересите им;
2. че инвестиционните посредници, застрахователните и осигурителни компании искат да ги измамят и чакат удобен момент за това. И ако няма регулативен и надзорен орган това ще става системно. (Явно не се визира факта, че когато някои започне да лъже системно останалите играчи, те спонтанно го изтласкват от играта.)
3. те съществуват (не живеят) в държава, която определя и решава всичко вместо и за тях.
Интересен е фактът защо когато се въвеждат регулации и се увеличава надзора над определени обекти не се анализира какъв ще е ефектът на тези регулации върху обектите, т.е. не се взема под внимание факта, че регулациите убиват както обектите на регулиране, така и тези, в чиито интерес се въвеждат регулациите, както се афишира. Резултата е – изчезването на финансовия пазар, т.е. той наистина ще стане прозрачен.
