Законопроект за подмяна на представителната демокрация

От края на август досега никой не обръща внимание на един странен законопроект – този за изменение и допълнение на закона за икономическия и социален съвет (ЗИСС). (Обстоятелството, че това съкращение звучи като един съветски автомобил, който по-младите дори не помнят – „завод имени Сталина – е чиста случайност.)

Предистория

Както често се случва в българското законодателство, един безсмислен закон се приема от едни, въпреки противоречия с конституцията не бива оспорван, а след това други го „доразвиват” и прилагат. С още повече противоречия и отрицателни последици.

Най-известният пример в това отношение бе промяната в закона за приватизация от 1995 г., която узакони т.нар. РМД-та: приватизацията чрез РМД се разгърна едва през 1998 и 1999 г.

По аналогичен начин ЗИСС бе приет преди изборите от 2001 г. Тогавашното правителство – в суматохата на падащо доверие – искаше чрез него да заяви, че предприема широки консултации с „обществото”. Мисля, че само един наблюдател на деянията на българските политици тогава изрази несъгласие със самата идеи за учредяване на такъв съвет. Самата институция все пак възникна, не даваше дълго признаци на живот, но бе съживена най-после за съжаление, най-вече от президента Първанов и сегашните управляващи през 2005 и особено 2006 г. Също преди избори. И изказа спорни мнения по различни теми – от демографската криза до въпроса с миграцията.

Промените

Новият прочит на ЗИСС променя целта на институцията:

  • тя ще трябва „да служи като постоянна институционална форма за социален и граждански диалог и за консултации по икономическата и социалната политика между президента на Републиката, Народното събрание и Министерския съвет и структурите на организираното гражданско общество”.

  • За тази промяна се търси оправдание, разбира се, в ЕС. Проектозаконът декларира, че ИСС цели “да утвърждава принципите на демокрация с пряко участие като прилага опита на Европейския икономически и социален комитет и други сродни национални и международни организации, на основата на тяхно сътрудничество с тях.”

Най-важното в тези промени е, че те променят смисъла на процедурите на представителната демокрация.

Според тези явно забравени процедури, системата би трябвало да функционира по следния начин:

  • „собственик” на правителството са избирателите, те са първичният деятел или, казано на класически език – „суверен”;

  • те преотстъпват на свои избраници, които затова и се наричат „представители”, заниманията по управлението на някои общи дела – например създаването на правила, защитата на границите на страна и защита на отделния човек от лоши хора и от самата държава за определен период; предполага се, че след изтичането на този период поставената задача („мандат”) подлежи на преосмисляне;

  • за да може да се осъществи това преосмисляне, различни хора – най-често организирани като части („партии”) от общия интерес – се съревновават за доверието на избирателите; гласувайки избирателите жертват част от своята свобода и я заменят срещу известна сигурност;

  • след като е определен и даден нов мандат, избирателите най-често се връщат към всекидневните си занимания, а правителството се заема със самия мандат; за целта избирателите му дават средства, а то се отчита пред техните представители и самите избиратели;

  • в горното описание една от най-важните думички е „и”: макар и избирателите да са най-често и общо взето доволни от това, че те са занимават със собствените си дела, единственият начин те да бъдат защитени от произвола на своите представители и произвола на техните избраници – правителството, е и едните, и другите да се отчитат пред отделния избирател; по въпроси извън началния мандата, избраниците би следвало да се консултират с избирателите;

  • в тази класическа система „представители” са онези, за които изрично е гласувано, всякакви други структури, НПО-та и прочее представляват само своите членове, но само в ограничени области, а избирателите са свободни да учредяват колкото и каквито искат организации; няма начин някоя от тях да бъде по-представителна за гражданското общество – т.е. за отделния човек и неговите идеи и групи по интереси – от която и да е друга организация.

 

Ето с какво новият проект за ЗИСС противоречи на тази традиция:

  1. Институцията на ИСС става „постоянна”.

  2. Той има привилегия за „сътрудничество и взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт”

  3. Всички са равни пред закона и правителството, но членовете на ИСС са „по-равни от другите”, ако се използва класическата литературна метафора; веднъж създал привилегия на своите членове ИСС работи при „равнопоставеност и взаимно зачитане на интересите на представените в него структури на гражданското общество.”

  4. ИСС става филтър на отношенията между избраниците и избирателите, защото „организира дискусии и консултации с представители на законодателната и изпълнителната власт и структурите на организираното гражданско общество по обществено значими въпроси на икономическото и социално развитие”, очевидно сам решавайки кой въпроси са „обществено значими”;

  5. Поради това, че е филтър, ИСС най-вероятно често ще бъде канал за прокарване на идеи, които са извън мандата или са неясно формулирани в неговите рамки, подменяйки самия мандат;

  6. Това е така, защото изборните институции фактически управляват ИСС, което се вижда от следния нов текст в закона: „председателят на Народното събрание, президентът на републиката или Министерският съвет определя срок за произнасяне на съвета, който не може да бъде по-малък от един месец от получаване на предложението; при изпълнение на правомощията си по чл. 98, т. 4 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът на републиката може да определи срок за произнасяне от съвета и по-кратък от един месец. Липсата на становище след изтичането на срока не е пречка за предприемане на действия по приемането на съответния акт.”

  7. На това отгоре ИСС „може да разработва актове”, което или го прави привилегирован производител на нормативни актове, или подменя смисъла на правото на законодателната инициатива така както то сега е формулирано в конституцията.

  8. Привилегиите допълнително ще се определят от акт на министерския, които ще съдържат изисквания, „освен тези”, формулирани в закона.

 

На какво прилича всичко това?

Мотивите към законопроекта за ИСС, както обикновено се случва, са крайно неясни.

Няма определение какъв проблем се решава с този проект и защо е необходимо създаването на нови процедури, различни от описаните от конституцията и е абсолютно неясно колко ще струва цялото начинание и кой губи и кой печели от него.

Очевидно първите печеливши ще бъдат някои неизвестни приятели на правителството, за които никой не е гласувал.

Една от процедурите в проекта е избиране на представител в посочения съвет на ЕС. Това обаче, разбира се, не означава, че този „европейски съвет” има повече смисъл от този в България и че не може да се прати някакъв представител там по друга процедура.

От всички пост-комунистически страни, системата на подмяна на представителната демокрация най-много прилича на процесите в Руската Федерация, но подобни (неуспешни засега) опити са правени и в други страни, например в Киргизстан. В ЕС подмяната на представителната демокрация има по-сложни форми. Вносителите на проектозакона са „народните представители” Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова. Може би те знаят какво са имали предвид.

 

 

 


Свързани публикации.