Законодателството в България: все още недостъпно, колкото и да не ни се вярва

След поредните избори несъмнено се очакват някакви промени в законодателството – такива е имало много досега и със сигурност ще има и занапред независимо кой е в Парламента. Основна цел на създаването на закони е тяхното изпълнение, следователно хората трябва да са осведомени относно правата и задълженията си. В противен случай се губи смисълът на законодателната дейност.

Към настоящия момент промяна в даден закон влиза в сила след публикуването ѝ в Държавен вестник (ДВ), който от 2008 година е достъпен и в Интернет, както във всички европейски държави. Единствен официален източник обаче е хартиената версия на ДВ. Големият проблем с обновяването на информацията е, че не се публикува консолидиран текст с изменението.

За да имат достъп до необходимата им информация, всички заинтересовани фирми и граждани трябва или сами да се справят с нелеката задача да проверят измененията на закона и да се осведомят за крайния му вариант, или да заплатят абонамент към частна фирма, която извършва тази дейност и публикува консолидиран текст. Първият вариант звучи по-скоро като хипотетична възможност, защото едва ли някой непрофесионалист би рискувал да се заеме сам с такава дейност. Разчитайки на частна фирма, повишаваме нивото на сигурност, но пък е необходимо да се отдели, макар и неголям, финансов ресурс за осигуряване на тази информация. От една страна, хем се изисква от всички да спазват законите, от друга страна, възможностите за информиране са силно ограничени.

Във време на постоянен технически и технологичен напредък реформа в тази насока не би представлявала особена трудност. В европейските държави този въпрос е уреден различно, но почти навсякъде е наличен публикуван консолидиран текст в електронен вариант. В някои държави изпълнението на дейностите, свързани с обновяване и публикуване на актуализирана версия на закона се осъществява изцяло от държавен орган – министерства или специално създадена структура към министерства. Така например е в Естония, Грмания, Испания, Австрия като в Естония, Испания, а от 2014 г. и в Чешката република електронните публикации са с правна сила. В Латвия и Холандия в уреждането на този въпрос се използва партньорство с частни фирми – дружества, в които дялове има и държавата.

Таблица: Държавен вестник в Европа

Източник: Служба за публикации на ЕС, http://eur-lex.europa.eu/n-lex/index_en.htm

Реформата в тази посока не изисква голям ресурс, а в същото време ще има дългосрочни ползи. Широко е полето за препоръки как да се случи и какви конкретни стъпки да се приемат. Като за начало може да се обърне внимание най-вече на промяна в Закона за държавен вестник, с която на страницата на ДВ да бъдат публикувани текстовете на целите закони, а не само броевете на ДВ, както е към настоящия момент. Целта е създаване на база данни с всички актуални закони, достъпът до която трябва да е безплатен и с правна сила.

Когато хората изгубват доверието си към управляващите, всяка стъпка към повишаване прозрачността на държавните институции би имала положително въздействие. Със сигурност има множество начини за решаване на проблема, а справянето с него поне ще направи изоставането ни спрямо останалите страни в ЕС една идея по-малко.

* Мария Неева е стажант в ИПИ.