Закон за (тоталитаризиране на) адвокатурата

Автор: Любомир Авджийски / 10.06.2016
4 гласа, средно: 4.0 от 5

В началото на месец юни т. г. адвокати от Благоевград инициираха ефективна форма на протест, като отказаха да влязат в съдебните зали и да участват в насрочени съдебни заседания. Поради това бяха отложени както граждански, така и наказателни дела. Причината за протеста  е, че повече от година парламентът не разглежда предложените от самите адвокати промени в Закона за адвокатурата. Нещо повече - през април месец адвокатите от колегията в  Благоевград  заявиха, че има необходимост от ефективна стачка като една от алтернативите според тях е да откажат служебната защита на гражданите. Да, този законопроект отдавна трябваше да бъде разгледан, но има няколко притеснителни момента както в предложенията за промени, така и в начина, по който се извършва натискът за приемането им. 

На първо място, адвокатите не следва да спазват различна правна етика от тази на магистратите, особено що се отнася до въпросите на съдебния процес. Съдии, прокурори и следователи не могат да участват в ефективна стачка и да изискват привилегии и права чрез заплаха за непровеждане на съдебни заседания. Техните равноправни и равноотговорни колеги от адвокатурата също не би следвало да го правят. Адвокатската професия е конституционно уредена и нейната цел е защита на законните права и интереси на гражданите (чл. 134 от Конституцията).  

В член  1 от Етичния кодекс на адвоката е записано: „Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.

(2) За да може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на посочените в ал. 1 функции, адвокатът изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения към...”

 

На второ място, някои от текстовете в проекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата създават впечатление за лобизъм за сметка на правни принципи и за сметка на граждански и обществени интереси. Законопроектът засилва значително правомощията на органите на адвокатурата и ограничава „на око” достъпа до адвокатската професия.

  1. В чл. 3 от закона се предвижда нов текст: „Организацията на дейността на адвокатурата се осъществява на принципите на единство и взаимопомощ.” Този текст е неясен и отваря широка врата за неправилно интерпретиране. Напомня на прословутия чл. 136 от Закона за съдебната власт, според който „Прокуратурата е единна и централизирана”. Как може дейността на адвокатурата да се основава на принципа на единство? Адвокатът е длъжен на първо място да защитава правата и интересите на отделните граждани, които са негови клиенти, а заедно с това - да защитава върховенството на закона и демократичността. В същността на адвокатската професия е принципът на състезателност. Различните адвокати защитават противоположни интереси. Адвокатурата не е армия, която да действа единно. Този текст е ненужен, тъй като урежда неясна и неприложима лоялност към „колектива” на адвокатурата.
  2. Предвижда се, когато адвокат поиска да бъде вписан в адвокатската колегия, адвокатският съвет да извършва събеседване с кандидата. Към момента адвокатският съвет разглежда единствено дали кандидатурата отговаря на формалните изисквания на закона – стаж, издържан изпит и др., след което вписва кандидата в колегията. Събеседването предполага наличие на субективност и дискреция на адвокатския съвет при решаването дали да бъде вписан даден адвокат. Подобно увеличаване на правомощията на адвокатския съвет е неаргументирано.
  3. Предвижда се лицата, които притежават образователна и научната степен „доктор по право”, вече да не могат да бъдат вписвани без изпит в адвокатската колегия. Това също е ненужно затваряне на професията. Неразбираемо е защо за хабилитираните лица – професори и доценти, остава възможността да се впишат без изпит, а за докторите трябва да бъде премахната тази възможност. Такова разрешение прилича на самоцелно ограничаване на достъпа до професията. Ако логиката е, че научните работници нямат достатъчно практична подготовка, то би следвало да се иска премахване изцяло на възможността научни работници да се вписват без практически изпит.
  4. Към момента юристи с 5 години юридически стаж могат да поискат вписване без изпит в адвокатската колегия. В законопроекта тези 5 години юридически стаж се заменят с 10 години адвокатски стаж. Това означава, че се премахва изцяло тази възможност за алтернативно влизане в професията. Също така може да се тълкува като забрана за преминаване от една адвокатска колегия в друга. За да бъде вписано лицето „автоматично” в дадена колегия, то трябва да притежава „ 10 години адвокатски стаж”, тоест трябва да го е придобило в друга адвокатска колегия. Явно, ако е придобило само 5 години адвокатски стаж в една колегия, не може да бъде вписано в друга колегия.
  5. Предвижда се и следното: „При извършването на справки и получаване на копия от документи адвокатът се ползва с предимство.”/чл. 20/. Каква би могла да е причината адвокатът да се ползва с предимство и предимство пред кого? Ако един гражданин, който е страна по дело, и един адвокат стоят на опашка пред съдебното деловодство, за да направят справка по дело, какво налага адвокатът да бъде с предимство? Това би означавалода се установи предимство на представителната защита пред личната процесуална защита.
  6. Предвижда се адвокатите да придобият нотариални правомощия и функции. Адвокатът ще може да удостоверява подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване. Нотариалната дейност е независима и държавно делегирана. Нотариусът следва да е еднакво отдалечен от страните по сделките. Тъкмо обратното - адвокатът е повереник или представител на една от страните и винаги следва да действа в неин интерес. Удостоверителната и адвокатските дейности са несъвместими. Адвокатът ще бъде изкушен да удостоверява в интерес на страни, които самият той или негов колега представлява/защитава.
  7. В законопроекта е вписано и следното задължение на адвокатите: „Адвокатът и адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази интересите и авторитета на българската адвокатура, на нейните органи и на адвокатите и принципите на демократичното общество.”(чл. 40, ал. 3). Тук отново се прокрадва идеята за лоялност на адвоката към адвокатурата до степен, която противоречи на неговата независимост и функция. „Интересите на адвокатурата” е неясно понятие и може да създаде колизия между задължението на адвоката да защитава правата и интересите на гражданите и самото ново задължение за защита интересите на адвокатурата. Например под интерес на адвокатурата може да се разбира и приемането на обсъждания законопроект. Това ще означава ли, че ако един адвокат е против тези промени, то той трябва да бъде изключен от адвокатската колегия, защото не защитава интересите на адвокатурата? Адвокатът няма и не бива да има задължение към „интересите на адвокатурата”. Достатъчно е неговото задължение да не уронва престижа на професията, който принцип и сега е уреден в ал. 1 на чл. 40.

 

Предвижда се разширяване на услугите, които се считат за адвокатски, както и  административно-наказателни разпоредби, според които адвокатският съвет може да налага наказания на лица, които не са адвокати. Например, ако счетоводител извърши вписване на търговско дружество в Агенцията по вписванията, то той може да бъде наказан от съответния адвокатски съвет с от 1000 до 3000 лв. глоба. Също така държавните органи ще са задължени да уведомяват адвокатските съвети за подобни нарушения. Подобна полицейска и административно-наказателна функция на адвокатските съвети е, меко казано, недопустима. Органите на адвокатурата могат да наказват дисциплинарно членове на съсловието - адвокатите, но не и трети лица – граждани, които не са адвокати. Административни наказания за извършване на регламентирана професия могат да бъдат налагани единствено от държавен орган, но не и от съсловна организация. Голяма част от поисканите промени са в полза на ръководните органи на адвокатурата, както и на адвокатите с дългогодишен стаж. Декларираният мотив за поисканите промени е по-качествена  защита на правата и интересите на гражданите, но самите предложения се отдалечават значително от посочената цел.

Част от предложените мерки са откровени привилегии, които не биха съдействали за по-добрата защита на права и интереси на гражданите и обществото. Напротив, част от тях дори биха влошили качеството на дейността и спазването на етичните стандарти. Вместо да се капсулира и централизира адвокатурата, следва да се потърсят  демократични и образователни форми за подобряване качеството на професията. В тази връзка е интересно колко образователни проекти например са инициирали, организирали и изпълнили адвокатските колегии съвместно със студентите от юридическите факултети? Колко он-лайн образователни и обучителни платформи са създадени, за да може навлизащите в юридическата професия да повишат своята квалификация?