Заетостта се покачва там, където доходите изостават

Преди малко повече от месец ИПИ направи опит да проследи динамиката на покачването на доходите на работещите и нивото на безработица в отделните части на страната.[1] Целта беше да отговорим на въпроса как пазарът на труда в различните области реагира на комбинацията от покачващи се заплати и продължаваща висока безработица. В следствие на анализа разделихме условно областите в четири групи:

• Група 1: Области с бавно нарастващи заплати и намаляваща безработица през 2012 г. – Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Смолян и Хасково. Безработицата в тях се понижава през 2012 г., като в същото време средногодишното ниво на заплатите нараства с по-бавни темпове от средните за страната. 
• Група 2: Области с бавно нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. – Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол. Комбинацията от нисък ръст на заплатите и продължаващ ръст на безработицата говори за липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области. 
• Група 3: Области с бързо нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. – там заплатите през 2012 г. се увеличават по-бързо от средния за страната темп, което е придружено и от покачваща се безработица. Това са Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Силистра, София (столица), Стара Загора и Търговище. 
• Група 4: Области с бързо увеличаващи се доходи и намаляваща безработица през 2012 г. – има само две области, в които темпът на нарастване на заплатите изпреварва средния за страната без това да окаже негативно влияние върху пазара на труда. Това са Шумен и София (област)

Запазвайки тези четири групи, в настоящия анализ ще разгледаме какво се случи със средногодишния коефициент на заетост на населението на възраст над 15 г. в тях.

В условията на продължителна висока безработица, от водещо значение за тълкуване на процесите на пазара на труда е именно проследяването на заетостта, тъй като тя показва какъв дял от работоспособното население има работа. Сам по себе си, спадът на безработицата в някои области, ако не е придружен с покачваща се заетост, не показва действително възстановяване на пазара на труда.

Графика 1: Промяна на коефициента на заетост в областите с бавно нарастващи заплати и намаляваща безработица през 2012 г. (Група 1), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В седем от осемте области, в които заплатите през 2012 г. нарастват с по-бавен от средния за страната темп се забелязва и покачване на заетостта. Най-много са създадените работни места в Бургас – близо 4 хиляди. В Добрич и Смолян броят на заетите се е увеличил със съответно 3,3 и 2,9 хиляди души. Единствено в Кюстендил заетостта се свива, като през 2012 г. заетите в тази област намаляват с 1,7 хиляди души.

Това е и групата области с най-благоприятно развитие на пазара на труда през 2012 г., изразяващо се в намаляваща безработица и увеличаваща се заетост. По-бавният ръст на доходите в тези области помагат на хората да запазят работните си места и в същото време води до разкриването на нови такива.

Графика 2: Промяна на коефициента на заетост в областите с бавно нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. (Група 2), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ 

В пет от деветте области, в които през 2012 г. е налице паралелно увеличаване на безработицата и бавен ръст на доходите, заетостта също отбелязва спад. Това говори за сериозна липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области.

Най-тревожна е ситуацията в Сливен. Минималният ръст на заплатите, разглеждан в комбинация със свиваща се заетост и покачваща се безработица, може да бъде тълкувано като знак че пазарът на труда в областта не успява да поеме административно налагания ръст на трудовите възнаграждения. Увеличаването на последните оказва влияние най-вече върху области с по-ниски заплати, каквато е и Сливен.

Освен Сливен средногодишното ниво на заплатите отбелязва най-нисък ръст в Благоевград, Велико Търново, Перник, Русе и Ямбол. Това са и петте области с най-добро представяне по отношение на заетостта в групата, като заетостта нараства в четири от тях.

Графика 3: Промяна на коефициента на заетост в областите с бързо нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. (Група 3), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В четири от осемте области, в които през 2012 г. доходите нарастват по-бързо от средния за страната темп, а безработицата се увеличава, се наблюдава и спад на нивото на заетост. Забележим ръст в броя на заетите има единствено в Пловдив, но и той остава на ниво под 1 процентен пункт. Следва да се отбележи, че в рамките на тази група, трите области, в които заетостта нараства през 2012 г. (Пловдив, Силистра и Монтана), са и областите с най-ниско отклонение от средния за страната темп на нарастване на възнагражденията. В останалите пет области те растат по-бързо, което има негативен ефект върху заетостта.

Графика 4: Промяна на коефициента на заетост в областите с бързо увеличаващи се доходи и намаляваща безработица през 2012 г. (Група 4), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

През 2012 г. не се наблюдават резки промените в коефициента на заетостта в двете области с намаляваща безработица и бързо повишаващи се заплати. Въпреки ръста на доходите и заетостта в Шумен, областта остава една от тези с най-висока безработица.

Графика 5: Разпределение на четирите групи области според промяната на коефициента на заетост на населението над 15 г. през 2012 г., пр.п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Вижда се, че заетостта през 2012 г. се покачва с повече от един процентен пункт само в области с по-нисък от средния за страната темп на нарастване на месечните възнаграждения.

Увеличаване на заетостта се наблюдава в 11 от 17-те области, в които заплатите през 2012 г. се увеличават с темп по-нисък от средния за страната. Бавният ръст на доходите в някои от най-бедните области през 2012 г. продължава да помага за повишаването на заетостта в тези области и от началото на 2013 г. В други области обаче, дори забавеното покачване на заплатите не успява да окаже положителен ефект върху заетостта. В същото време в 5 от 10-те области, в които нарастването на заплатите изпреварва средния за страната темп, средногодишното ниво на заетост през 2012 г. е било по-ниско от това през 2011 г.

В Група 1 и Група 2 (области с по-бавен ръст на заплатите) се намират четири от едва шестте области, в които и през първото тримесечие на 2013 г. се наблюдава увеличаване на броя на заетите в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2012 г. Това са Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. С изключение на Монтана и Шумен, заетостта през първото тримесечие на 2013 г. намалява във всички останали области в страната.

[1] За целта са използвани данните за месечните възнаграждения на наетите по трудово и служебно отношение през 2011 и 2012 г. На база на тяхното движение на годишна база (спрямо съответния месец на 2011 г.) е изчислено увеличаването на средногодишното заплащане във всяка една от областите, както и отклонението му от средния за страната темп на повишаване. Получените данни сме разгледали наред с данните за динамиката на безработицата по области.

Поради недостатъчно представителните данни на НСИ за ситуацията на пазара на труда в Кърджали, областта е изключена от предходния и настоящия анализ.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”