За заплатите в публичния сектор

Няколко факта привличат вниманието през последните дни. Според решение на Министерския съвет от тази седмица се предвижда увеличение на заплатите на някои бюджетни служители с до 20%, което ще бъде със задна дата – от 1 януари 2007 г. Освен това предстои приемането на постановление на правителството, с което от 1 юли 2007 г. ще бъдат повишени с 10% заплатите на работещите в бюджетната сфера.[1] Обсъжда се и промяна в постановлението на Министерския съвет, което регулира заплатите в предприятията с над 50% държавно участие.

Повишаването на доходите в страната би трябвало да бъде един от основните приоритети на всяко правителство. В това отношение се предлагат разнообразни мерки, които имат различно въздействие върху възнагражденията на работещите и върху трудовия пазар като цяло. Като основен инструмент в политиката на доходите на настоящото правителство се разглежда повишението на заплатите на бюджетните служители. Мотивът за това е, че те са твърде ниски и не създават стимули за служителите в бюджетния сектор да са по-производителни. Често тези заплати се сравняват с аналогични позиции в страни от Европейския съюз, като това служи за аргумент в подкрепа на повишаването им. Не се отчита обаче равнището на средната заплата в страната, както производителността, които също са по-ниски.

Идеята за влияние върху общото равнище на заплатите чрез повишаването им в бюджетния сектор има сериозни недостатъци. Чрез бюджета част от изработеното в частния сектор се преразпределя като се намалява ефективността на използване на ресурсите. Освен това се намаляват стимулите на производителните хора в икономиката, тъй като голяма част от плодовете на техния труд не могат да бъдат използвани от самите тях. Данъчната система води до появата на т.нар. мъртво тегло от облагането, което се изразява в стоките и услугите, които не са произведени изобщо и представляват чиста загуба за обществото. Начинът на употреба на средствата също е неефективен, част от тях не се използват според желанията на данъкоплатците, тоест за някои дейности се харчат повече пари отколкото би трябвало, а за други е обратното.

Предложенията от тази седмица се отнасят и до премахване на ограниченията върху нарастването на заплатите в предприятията с над 50% държавно участие, които са свързани с финансовите резултати на тези дружества. Част от тях представляват монополи, които би трябвало да подлежат на надзор от съответни държавни комисии. Този надзор се доказва като недостатъчен и не може да предотврати извършването на злоупотреби, които ощетяват в крайна сметка потребителите.

Същевременно обаче се предлага заплатите в подобни предприятия да могат да нарастват в значителна степен, което е логично да се отрази и върху крайните цени. Заплатите в някои от тези предприятия са по-ниски от средните за страната, но това не означава, че трябва да бъдат повишени на всяка цена. Те трябва да са съобразени с пределната производителност на работниците. Реализирането на печалба в подобни предприятия, които са преобладаващо монополисти на съответните пазари, може да е признак, че определените цени за потребителите са високи. Само че в случая потребителите са много на брой и трудно биха могли да се организират, за да защитят интересите си. От своя страна работещите в тези предприятия са много по-малко на брой от потребителите, организирани са и ефектът върху техните доходи е значително по-голям. Нещо повече – фокусът на дейността на синдикатите е именно в такива предприятия, тъй като влиянието им в предприятията от частния сектор не е голямо.

Разбира се, създаването на стимули за по-добра работа в бюджетния сектор трябва да се подкрепи. Повишаването на заплатите би могло да окаже положително влияние в тази насока. Все пак не трябва да се забравя, че на трудовия пазар съществува възможност за избор. Тоест хората, които не са удовлетворени от заплатите си на едно работно място, биха могли да си потърсят друго, което в по-голяма степен да задоволява техните изисквания.

Възможностите за повишаване на доходите в публичния сектор и по-конкретно в държавната администрация трябва да се създават чрез повишаване на ефективността. Това може да се случи чрез оптимизиране на броя на служителите, съкращаване на разходите за издръжка, прекратяване на ненужни дейности. Като добра практика трябва да се посочи т.нар. електронно управление, което е свързано с инвестиции в инфраструктура, но заедно с това съществено би улеснило взаимодействието с администрацията и би понижило разходите за съобразяване с регулациите.

Повишаването на доходите в страната е важна цел, чието реализиране би осигурило подкрепа за всяко правителство. При изпълнението й обаче трябва водещ да бъде пазарът – тоест заплатите в бюджетните предприятия и в държавната администрация не трябва да служат като средство за натиск върху частния сектор, а да следват пазарните тенденции. Поддържането на по-високи заплати в бюджетния сектор може да доведе до отклоняване на ресурси от по-продуктивната им употреба в частния сектор. В този смисъл целта трябва да бъде създаването на стойност, натрупването на капитал и нарастването на производителността вместо по-голяма степен на преразпределяне на доходите. Пътят за това е разширяването на стопанската свобода чрез намаляването на регулациите на трудовия пазар, понижаването на неефективните разходи в държавния бюджет, подобряването на резултатите от дейността на публичния сектор, като фокусът е най-вече върху защитата на личността и на правото на собственост. По този начин ще се насърчат инвестициите и откриването на нови работни места, което ще увеличи търсенето на труд и ще доведе до по-високи доходи за работещите хора.

[1] Информацията е от страницата на Министерския съвет в интернет.