За смисъла от налагане на вето

По своя смисъл ветото е регламентирано право на противопоставяне или отлагане на дадено решение. Според Конституцията на Република България, нашият президент има право да върне за повторно обсъждане приет в Парламента закон в 15-дневен срок. На 8 декември от Народното събрание беше приет Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2012 г., а на 11 декември г-н Президента упражни своето право на отлагателно вето. И тъй като всяко подобно решение трябва да бъде придружено от мотиви, нека се фокусираме върху това, с което не е съгласен настоящият президент. Започва се с това, че приетият закон предизвиква остро обществено противопоставяне. Първанов разбира, че сме в криза, уж подкрепя реформите, но не разбира защо социалната цена трябва да бъде платена само от някои социални групи, а не да се сподели солидарно. Ето ги и някои от слабостите според президента:

1. Промяната в чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСС) – вече пенсиите ще се индексират само с процента на инфлация, докато осигурителният доход няма да се взема предвид. Основният аргумент тук е, че новата индексация е нецелесъобразна и социално несправедлива, като дори се цитира т. 1.9 от Зелената книга за Европейски пенсионни системи, или: „пенсионната система… да бъде надеждна и адекватна“. Доколко е надеждна и адекватна система, която генерира огромен дефицит в НОИ и мизерни пенсии, не се коментира. Именно реформите в подобна система могат да я направят адекватна.
2. Промяната в срокa за изчисляване на размера на обезщетенията при временна неработоспособност, майчинство и безработица – увеличава се с по 6 месеца. Това изменение се определя като социално нецелесъобразно, защото прехвърля отговорността на държавата по контрола върху злоупотребите със средствата на общественото осигуряване върху едни от най-уязвимите социални групи. И все пак, тук не говорим толкова за прехвърляне на отговорност, колкото за ограничаване на злоупотребите. Всеки, който работи и внася осигуровки върху реалната си заплата, не е чувствително засегнат от тази разпоредба.
3. Промяната в пенсионната възраст, която „взриви социалния мир”. Според президента не са спазени Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряванев частта за установяване реда на вземане на решение след обсъждане на Съвета за тристранно сътрудничество. В крайна сметка недоволните имат право да стачкуват, а  правителството има право да вземе крайното решение (ние сами сме го упълномощили), след изслушване на останалите страни. Президентът трябваше тук отново да цитира Зелената книга, където ясно се вижда, че България следва да покачи пенсионната възраст до 2020 г., а не след това. Президентът, обаче, е прав за това, че тази мярка „не е придружена от цялостен пакет от взаимно свързани мерки”. По- големи проблеми за пенсионната система са ранното пенсиониране, недостатъчният контрол при отпускане на плащания за инвалидност, както и събираемостта на осигурителните вноски.
4. ЗБДОО е приет при нарушение на установената процедура, тъй като във внесения Законопроект на МС на 2 ноември „не са предвидени разпоредбите, които предизвикаха обществено недоволство и които засягат правата на хиляди български граждани”.

На 16 декември Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. беше приет в пленарна зала. Отново. Едва ли някой е очаквал различно развитие на събитията, дори и самият президент. Тогава логичен звучи въпросът защо Първанов наложи вето върху този закон? Обективно погледнато, ако не очакваш твоите действия да имат резултат, няма особен смисъл да ги предприемаш. Но, очевидно, тук въпросът е вътрешнопартиен – погледнато от тази страна, смисъл се намира. Ако настоящият президент има намерение да участва активно в управлението на страната под една или друга форма и в бъдеще, то тогава всичко се изяснява.

Един президент има право да налага вето върху решенията на Народното събрание и трябва да го налага, когато е в интерес на България. Но в този случай възникват два проблема – единият е, че ставаме свидетели на липсата на комуникация между институциите, изразена в категоричния отказ от страна на управлаващата ГЕРБ да приеме становище, произлязло извън нея- самата. Другият проблем, не по- малко съществен, се състои в мотивите на Първанов да наложи вето, но тук не става въпрос за мотивите, изразени в четирите точки от Указа. За съжаление, решението на президента явно има други подбуди. Засегнатите два проблема са следствие от отношението на обществото ни към тези въпроси, общество, което очевидно няма възражения към случващото се, иначе щеше да ги покаже.

Основен източник: Държавен вестник, бр. 98, Указ № 253 за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. 

*Анна Цветкова е стажант в ИПИ.