За развитието на информационно общество в България

Повод за настоящата статия е интервю с министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова във връзка с програмата на ЕС "Развитие на човешките ресурси", а целта – не толкова критика на настоящото състояние на българското общество или липсата на ясна стратегия на правителството в тази насока, колкото споделяне на идеи, които по наше мнение биха допринесли за реализирането на тази програма.

Изрази като ‘информационно общество' и ‘икономика на знанието' са все по-често използвани във връзка с дългосрочните цели на Европейския съюз. Впрочем, във връзка с революционните технологии от ХХ в. в области като микроелектрониката, биотехнологиите, новите материали, телекомуникациите, роботиката, компютрите и пр., върху темата за икономика, основаваща се на познанието, по-подробно се дискутира поне от края на 90-те години на миналия век[1]. В България обаче, тези определения все още не намират особено приложение включително в терминологичния речник на професионалисти от широк кръг специалности. А амбициозната цел на ЕС да се превърне в модел на информационно общество трябва да е основен приоритет в още по-голяма степен за България – като новоприсъединила се и с оглед по-ускореното й приобщаване към общността и желанието й да допринася за постигането на общите цели, а не само да се ползва от тях, но и като една от страните с най-стари и утвърдени традиции в сферата на държавността в Европа и със сериозен принос към обогатяването на европейското културно наследство. Защото постигането на подобна цел не е предопределено само по себе си от хода на така или иначе протичащата технологична революция, а е в непосредствена зависимост и може да бъде резултат от развитието на т. нар. човешкия капитал.

Както става и ще става все по-известно, средства по различни фондове и програми на ЕС за развитието именно на споменатите сфери са предвидени и ще бъдат предоставяни както на другите страни-членки на общността, така и на България. Поради това изключително важно е държавата, в лицето на съответните управленски институции, да има ясна стратегия, включваща както ефективното реализиране на тези средства, така и изработването и прилагането на съответни адекватни политики, насочени към взаимодействие с представителите на частния сектор и на гражданското общество, които биха искали да инвестират и да съдействат за развитието в тези области.

Състоянието на човешкия капитал в България

Не е тайна, че към момента в България е налице недостиг на квалифицирани кадри в много области и сектори. Това се потвърждава от коментарите по този повод както на анализатори, така и на представители на средни и големи предприятия от различни области на бизнеса, не само български, но също и чуждестранни. Не по-различна е картината и в сферата на публичната администрация. Т. е. несъмнен факт е, за съжаление, че човешкият капитал в страната е недостатъчно, а бихме добавили и в качествено отношение на неособено високо ниво, развит, по който показател България изостава значително от другите страни-членки на ЕС.

Едва ли биха могли да се отрекат като причини за това състояние както несъответствието и все още ниската степен на адаптираност на образователната система и учебните програми на действащите в тази област институции към предявяваните от споменатите по-горе революционни технологии изисквания и върхови постижения в това отношение на страните-лидери, а така също и слабо развитата предприемаческа култура у нас, което не би могло да бъде иначе, като се има предвид комунистическото наследство и прехода на страната от тоталитарна, командно-административна система към пазарна икономика, основаваща се на свободната инициатива. Има надежда, обаче, тези неблагоприятни фактори да бъдат превъзмогнати. Според изнесената в цитираното интервю с министър Масларова информация, през следващите шест години България ще получи от ЕС над 1 млрд. евро за развитие на човешкия капитал и по-специално за повишаване на производителността и конкурентноспособността. Тези средства се отпускат от Европейския съюз във връзка с целите на Лисабонската стратегия, според която до 2010 г. ЕС трябва да се превърне в най-конкурентноспособната и най-динамична, базирана на знанието икономика в света. Т. е. що се отнася до такова съществено и решаващо условие като осигуряване на необходими за развитието на човешкия капитал инвестиции, с присъединяването на България към ЕС пред страната несъмнено се разкриват значителни възможности, чието реализиране съобразно общите цели и политики в това направление би могло да допринесе за бързия й просперитет.

Нуждата от по-ускорено развитие на информационните и комуникационни технологии

Тъй като е ясно, че средства по програмата на ЕС "Развитие на човешките ресурси" са налице и ще дойдат, те трябва да бъдат изразходвани, но не само, а по най-добрия възможен начин.

Една, според нас, не само добра възможност, но и необходимост, е инвестирането на значим дял от тези средства в информационни и комуникационни технологии. Иначе казано, нужна е по-ускорена ‘компютризация' на нацията. Това е особено важно, тъй като осигуряването на достъп до подобни технологии е един от най-важните инструменти за развитието на човешкия фактор. А по ниво на ‘компютризация' България изостава сериозно спрямо другите страни в общността.

Според статистика на Международния телекомуникационен съюз (ITU) от 2004 г. относно броя компютри на глава от населението в страните по света, с по само 62 компютъра на всеки 1000 граждани България се намира на 85 място от 169 страни, които попадат в класацията. Ситуацията към момента е може би малко по-добра, но е ясно, че страната изостава сериозно от другите в ЕС. Например, в Естония се падат по 465 компютъра на всеки 1000 граждани, в Словения по 350 на 1000 граждани, в Кипър и Малта по над 300 на всеки 1000 граждани и т.н. Затова добре би било, ако държавата отдели част от средствата, идващи от ЕС по споменатата програма именно за инвестиции в информационни и комуникационни технологии, които от своя страна да осигурят възможност на човешкия фактор да се развие. А освен, че държавата би трябвало да инвестира в тези области, тя не само може, но и трябва да насърчи представителите на частния сектор, които са готови също да инвестират в подобна технологична инфраструктура. Но все още голяма част от бизнеса в България трябва да осъзнае нуждата от инвестиции в развитието на такива сфери. В такъв случай, този процес би бил в по-ограничена степен зависим от държавата и в по-значителна степен от частния сектор, което е за предпочитане включително и от гледна точка на стремежа към очертаване в перспектива и на трайна тенденция към иновативност.

Осъществяването на информационното общество

‘Компютризацията' на населението или поне на възможно по-голяма част от него ще открие повече и по-широки възможности за приобщаване към информационното общество както посредством запознаването с модерни и непрекъснато усъвършенстващи се технологични средства и развитието на умения за работа с тях, така и чрез осигурения по такъв начин достъп до знание и участие в общочовешкия познавателен процес. Освен това, по такъв начин значително ще нараснат възможностите за достъп до различни образователни програми, предлагани от водещи в съответната област институции, включително придобиване на образование, специализации и др. под. чрез същите, независимо от това къде са базирани, без да е необходимо да се търсят и харчат иначе немалки и поради това непосилни за преобладаващата част способни и желаещи младежи средства. Така създадените вече възможности за дистанционно обучение и e-learning не само за младите, а и за хора от всяка възраст, пък ще са в съответствие с инициативата на ЕС за учене/обучение през целия живот.

Не на последно място достъпът до информация за по-голяма част от българските граждани ще се улесни значително, включително за търсене, намиране и осигуряване на работа, което индиректно би довело и до намаляване на безработицата. От своя страна, една по-образована и по-квалифицирана работна сила несъмнено ще привлече и допълнителни чуждестранни инвестиции и е по-вероятно да резултира в засилено присъствие на повече чужди компании в страната. Именно такава политика смятаме, че би допринесла за осъществяването на информационно общество в България и за трансформиране на икономиката на страната в икономика, основана на знанието. 

[1] Вж. напр. Lester C. Thurow: "Building Wealth – The New Rules for Individuals, Companies, and Nations in a Knowledge-Based Economy", 1999; превод на бълг. Ез.: Лестър Търоу "Изграждане на благосъстояние – новите правила за хората, компаниите и нациите в икономиката, основаваща се на познанието", изд. "Весела Люцканова", 2000 г., С.