За представителността на правителството и грижата на професионалните съюзи

Преглед на стопанската политика – Word Format* (Word Format)

Събитието: След като миналата седмица синдикатите поискаха право на първа среща с правителството, тази седмица КТ“Подкрепа“ и КНСБ обявиха намеренията си да предявят иск до Върховния административен съд за отмяна на решението на правителството за увеличение на цените на тока, парното и телефоните, публикувано в Държавен вестник преди дни. Аргументите за този иск са, че кабинетът взима решение върху проблеми, свързани със социалния диалог, без да се консултира по законовите процедури със синдикатите. Според Кодекса на труда държавата регулира въпроси, които се отнасят до жизнения стандарт, след предварителни консултации със социалните партньори, като се задължава да зачита техните интереси. Тези разпоредби дават основание на синдикатите да оспорят решението на правителството, докато според последното няма практика досега тези въпроси да се обсъждат в Тристранния съвет или други консултативни органи.

Коментар: 1/ Както коментирахме в предишния брой на Преглед на стопанската политика, консултативните съвети трудно могат да оправдаят своето присъствие, особено след като законът им гарантира монопол върху разговори с правителството като „представителни“ според Кодекса на труда. Досегашната практика на Тристранния съвет показва, че всякакви въпроси, разглеждани на заседанията, се използват от профсъюзите, за да наложат социална политика, като получават отстъпки от бизнеса, а за сметка на това подкрепят някои мерки за подобряване на средата за водене на бизнес. Показателни за това са заседания, на които се обсъждат правителствени намерения за разходване на средства от държавния бюджет: синдикатите защитават по-високи разходи по социални програми (виж обсъжданията върху социално-инвестиционния фонд), като бизнесът настоява за по-ограничената намеса на държавата при преразпределянето на доходи през бюджета и подобряване на средата за водене на бизнес (виж дискусиите по повод Кодекса на труда). Крайните резултати са, че правителството „отчита“ интересите и на двете страни и приема мерки, които не е задължително да са в интерес на работниците, както твърдят синдикатите (особено разгледани в дългосрочен план).

2/ Всъщност обаче – също в дългосрочен план – по-високите разходи за бизнес намаляват конкурентността и в крайна сметка заедно с работодателите и работниците ще имат по-ниски доходи, а безработицата ще се увеличава.

3/ За да се избегнат подобни спорове, правителството трябва да осигури достъп до своите намерения, като поддържа публичен регистър с проектите, които предстоят да бъдат обсъждани. В момента не може да бъде намерена информация за това, какво предстои да бъде разглеждано на следващото заседание на Министерски съвет или по какви проекти работят отделните министерства, както и какви са сроковете за приемане на обсъждани от тях по различни срещи регламенти. Освен това правилникът на МС не позволява правителствени решения и проекти да бъдат разглеждани публично от тези, които се интересуват от тях, преди съгласуваните с министерствата текстове да бъдат внесени в Народното събрание или публикувани в Държавен вестник – освен ако правителството не реши да направи „публично“ обсъждане или не се използват лични контакти. Така т.нар. социални партньори няма да бъдат изненадани от решения на правителството и тези, които смятат, че техните интереси са засегнати, ще могат да изразят позицията си, ако намират това за нужно.

5/ Случаят показва някои абсурди на реалната демокрация у нас. Безспорна представителност има само правителството, тъй като тя произтича от всеобщото избирателно право и мандата, преотстъпен от избирателите на народните представители. Организациите и на работодатели, и на работници представляват в най-добрия случай само своите членове, по-често – само своите ръководства. Работещите в частни предприятия като правило не членуват в професионални съюзи, т.е. „легитимните“ според член 34 от Кодекса на труда синдикати не само представляват поне около 60% от работещите, но имат право да обсъждат с правителството „важни“ за всички въпроси и да предопределят съответните решения. Като правило влиянието им довежда на бял свят решения, които са в интерес на някакво ограничено малцинство, макар правителството обикновено да се съставя по волята на мнозинството валидни гласове на последните избори. Основата на тези абсурди е обстоятелството, че кодексът на труда ограничава свободата на договарянето. виж повече

6/ Цените на парното са типичен пример. Клиентите на държавната топлофикация са – доколкото ни е известно – 8-10% от населението. Много малка част от тях са членове на професионалните съюзи Цените на електричеството и телефоните също са типични монополни цени, като тарифите са скрита субсидия за малките потребители (домакинствата) от големите (фирмите), т.е. онова, което на потребителите им се взема като работещи във фирмите, се връща при тях като ползватели на телефонни услуги от домашни телефони. Тъй като по-заможните хора имат повече телефони и говорят повече – субсидията е главно за тях. (Разбира се, системата е по-сложна; например плащанията за международни разговори покриват загуби от поддържането на губещи местни линии и разговори.)

7/ При сегашната правна уредба, правителството – а не потребителите – контролират монополите. Повишаването на цените е стопански оправдано при сегашната система – то намалява загубите и кръстосаните субсидии. Администрирането (и повишаването) на тези цени е последица от монопола. Участието на още един популист в администрирането няма да промени факта, че са монополни. Предполагаме, че професионалните съюзи биха отстоявали манипулирането с тези цени като инструмент на социалната политика; иначе казано, че биха били по-популистки настроени от правителството.

8/ Очевидно е, че искът на КТ „Подкрепа“ и КНСБ е грижа за увеличаване собственото им непредставително влияние. Доколкото няма правно определение на „въпроси на жизнения стандарт“, доколкото няма пряка връзка между ценообразуването на топлофикацията, БТК и НЕК с онова, което профсъюзите би трябвало да правят по занятие и кодекс, и доколкото те не представляват пряко интереси на клиентите на тези компании, съдът би трябвало да определи, че правителството не е нарушавало закона и че обсъждането на тези въпроси е било предмет на добра воля.


Свързани публикации.