За по-справедлива застраховка “Гражданска отговорност”

През седмицата една от застрахователните компании предложи спешното приемане на нов Кодекс за застраховането, като се наблегна на частта, отнасяща се до задължителната застраховка “Гражданска отговорност за моторни превозни средства”. Смисълът на предложението е да се премахне сега съществуващата неформална минимална премия по тази застраховка, като се премине към пазарно определяне на премиите според индивидуалния риск за всеки водач.

Кодексът за застраховането се явява част от законодателството, което трябва да бъде прието от народното събрание във връзка с членството на България в Европейския съюз. Според директивите в ЕС не трябва да съществува административно определена минимална цена на застраховката “Гражданска отговорност” и в края на миналата година тя формално беше премахната. Само че, както коментирахме и в предишна статия (1), Комисията за финансов надзор обяви, че ако бъдат предложени по-ниски цени под регламентиран от нея праг, това ще доведе до сериозни негативни последствия за съответния застраховател. Това на практика означаваше невъзможност за застрахователите да предложат такива по-ниски цени и ограничаваше реалната конкуренция между тях.

Като средство за заобикаляне на тази минимална цена застрахователите използваха различни отстъпки при сключването на другите видове полици, както и предлагаха допълнителни продукти в пакетите. По този начин клиентите реално заплащаха по-ниска цена, но все пак ценовата конкуренция не можеше да се получи в действителност.

В какво се изразява споменатата вече инициатива?

Предложението се състои в: премахване на фиксираната минимална рискова премия, рискът за всеки водач да се оценява индивидуално и това да определя премията, плащана по застраховката.

При сегашната нормативна уредба минималната рискова премия се повишава тъй като според изискванията на ЕС покритието на застраховката трябва значително да нарасне. През 2005 г. то е 620 хил. лв., докато през 2006 г. то трябва да бъде 1,2 млн. лв., като в крайна сметка трябва да достигне минимума от 5 млн. лв. Това означава, че само през следващата година минималната премия трябва почти да се удвои като например за автомобили с обем на двигателя до 1800 куб. см. тя е 88,66 лв. през 2005 г. и ще достигне 171.60 лв. през 2006 г.

Според изчисленията на застрахователите обаче, много голям брой от водачите носят нисък риск и съответно биха плащали значително по-ниски премии отколкото в момента, ако рискът беше определящият фактор за цените на застраховките. При увеличаване на покритието и запазване на същия риск тези водачи биха плащали отново по-ниска сума отколкото е минимално установената и следователно биха спечелили от промяната. Логично е високорисковите водачи да са задължени да платят по-голяма цена, тъй като вероятността за настъпване на неблагоприятно събитие при тях е много по-висока.

Сегашната система на еднакво плащане за всички на практика наказва нискорисковите шофьори, които субсидират със своите премии останалите. Част от тях могат да преценят, че разликата между това, което биха плащали, и минималната цена е твърде голяма и в резултат на това да не се застраховат изобщо. Това пък може да предизвика негативни последици за тях в случай на катастрофа или при проверка от КАТ. Поради високата цена застрахователните компании, пък, губят приходи от премии и в момента едва около 60% от шофьорите имат застраховка. Рисковите шофьори, от своя страна, нямат стимул да подобрят своето каране , тъй като ще продължават да плащат колкото останалите. Като цяло последиците от запазването на сегашната ситуация са неблагоприятни и облагодетелстват единствено високорисковите водачи.

Какви ще са ефектите от определянето на премиите според риска?

Това ще даде възможност на повече хора да се застраховат и постепенно да се достигнат необходимите изисквани равнища от 90%. Това ще увеличи приходите на застрахователните компании поради по-широкия обхват, а водачите ще имат стимул да станат по-дисциплинирани и да поддържат в по-добро състояние своите автомобили. Освен това така ще се насърчи конкуренцията в бранша.

Тук възниква въпросът: възможно ли е някои застрахователи да предложат по-ниски цени отколкото предполага оценката на риска? За тази цел съществуват обаче Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията, които би трябвало да упражняват своите регулативни функции. Освен това пазарът е този, който в крайна сметка определя дали премията, предлагана от някоя компания, е висока или не. За поддържането на по-ниски цени от пазарните е необходимо или компанията да е по-ефективна, което ще принуди и останалите играчи да подобрят ефективността си, или да работи известен период от време на загуба. Втората възможност изисква наличието на много ресурси, но е трудно постижимо при един сравнително конкурентен пазар с присъствие на световни застрахователни компании на него. Така че подобна стратегия е по-вероятно да причини временни загуби за съответния застраховател без да му даде доминираща позиция. В по-краткосрочен аспект един подобен “дъмпинг” би бил от полза и за застрахованите, тъй като временно ще плащат по-ниски цени.

Като обобщение на посочените аргументи може да се каже, че премахването на минималната рискова премия по застраховката “Гражданска отговорност за МПС” и определянето на цената по пазарен принцип ще допринесе за разширяване на този пазар и за по-справедливо ценообразуване. Това е стъпка в правилната посока и по тази причина законовата рамка, регулираща тези отношения, трябва да бъде изменена и да влезе в сила колкото е възможно по-бързо.

––––––––––––

(1) http://www.ime.bg/pr_bg/204-4.htm