За кредитния регистър и частното предоставяне на публични услуги

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

От 1997 г. насам непрекъснато се изтъква слабата кредитна активност на банките и трудния достъп на бизнеса до заемни средства. Сред многото причини за това поведение на българските банки от дълго време неизменно се споменава липсата / неефективността на специализиран кредитен регистър. Този регистър на практика би трябвало да представлява система за единна информация за кредитополучателите (без да се нарушава банковата и фирмената тайна), която да обслужва тези, които предоставят кредити, т.е. кредиторите. Създаването на подобна информационна система предполага подобряването на условията за водене на добра кредитна политика, защото информацията за общата кредитна задлъжнялост на едно лице дава на кредитора възможност за по-добра преценка на възможността на това лице да си върне кредита. Крайният резултат е намаляване на риска при кредитирането и на разходите по договорите.

Основният мотив за създаването на каквото и да било, включително и на подобна информационна система е наличието на интерес. Идеята за създаване на кредитен регистър съществува още от 1992 г. С новия Закон за банките БНБ беше задължена да създаде информационна система за оценка на кредитоспособността на длъжниците на търговските банки. През август 1998 г. е обнародвана Наредба № 22 на БНБ за централен кредитен регистър на банките. Съгласно тази наредба „Централният кредитен регистър е информационна система за кредитната задлъжнялост на обслужваните от банките лица, организирана и поддържана от БНБ“. В централния кредитен регистър се включват вземания над 10 000 лв. Идеята, върху която е конструирана наредбата, е: всяка търговска банка да подава информация за длъжниците си на БНБ, централната банка да систематизира и обобщава тази информация, след което регулярно да я подава на всички банки. По този начин всяка банка би получила информация за това дали нейните потенциални длъжници са ползвали кредити от други търговски банки.

Наскоро БНБ обнови своята интернет страница, като включи в нея и рубрика „Кредитен регистър“. Този регистър обаче няма нищо общо с този по Наредба 22 . В интернет варианта на кредитен регистър се съдържа обобщена информация за разпределението на кредитите на търговските банки по категория, по валута, по типа на кредита и т.н. Става въпрос за обобщени цифри за кредитните портфейли на цялата банкова система, а не за информация (било то качествена или количествена) за длъжниците.

Не е ясно дали банките получават друг вид кредитен регистър (пък и нямат особено желание да разяснят какво точно получават от БНБ). В Бялата книга на БИБА за 2001 г. се твърди, че все още няма изградена система за регистриране на кредитите, отпуснати от финансовите институции на трети лица Ако все пак получават регулярно от БНБ информация за длъжниците, то възниква въпросът защо в крайна сметка има разкриване на качествената информация за взаимоотношенията кредитор – длъжник само по отношение на банките, а тя е тайна за другите търговски партньори на длъжника. В крайна сметка подобна информация би могла да послужи за преценка на надежността на потенциалните партньори и за формиране на доверие като предпоставка за сключване на сделки и натрупване на капитал.

Ако се върнем отново на интереса като двигател за търсенето и предоставянето на определена информация, то явно такъв обществен интерес вече е формиран по отношение на задлъжнялостта. Вече е създадена и работи частна информационна система, наречена „ Български регистър на неизправните длъжници„. Тази система набира, регистрира и предоставя справки за неизправни длъжници. Услугите, които предлага регистъра, са най-общо регистрация на неизправен длъжник по искане на кредитора, получаване на справки за неизправни длъжници, изпращане на уведомление до длъжника за предстоящо вписване в регистъра и поставяне на срок за издължаване на задължението, заличаване на информацията за длъжниците, които са погасили задълженията си. Създателите на системата смятат, че така могат да постигнат две цели: а/ да спомогнат за по-добра оценка на кредитния риск и б/ да стимулират неизправните длъжници да погасят дълга си и да избегнат включването им в подобен публичен регистър. Крайният резултат от работата и активното ползване на подобна система би се изразил във формирането на онова доверие, за което стана въпрос по-горе. Непосредственият резултат от появата на подобен регистър е отговорът на въпроса дали само БНБ като институция, призвана да защитава „обществения интерес“, е способна да материализира тази защита в някаква полезна форма. Основният аргумент при налагането на идеята кредитния регистър да се води от БНБ беше, че централната банка е единствената институция, която може да го наложи и да изисква информация за кредитополучателите. Практиката обаче доказа, че частният интерес и частната инициатива също са в състояние да оказват не по-лоши обществени услуги.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.