За БНТ и БНР: в капана на архаизма

Някак встрани от важните теми премина информацията, че бюджетите на БНТ и БНР няма да бъдат намалявани заедно с другите държавни разходи заради кризата. Явно държавните медии са заслужили по някакъв начин тази особена привилегия да са сред малкото избрани, които продължават да получават същото парче от баницата, макар тя да става все по-малка.

Но защо се получава така? Дали защото обществото ще се разпадне при орязване на бюджета на БНТ и БНР или защото правителството, както повечето хора, иска преди всичко да се грижи за собствения си имидж?

Институтът за пазарна икономика неведнъж е призовавал за приватизация на държавните медии. Дефектът е ясен: съществуването на БНТ и БНР е обосновано от представата, че държавата трябва да предоставя обществено полезни услуги, които пазарът не е способен да предостави на хората. Има и друга презумпция: че държавните служители знаят по-добре от хората от колко точно култура и информационни предавания има човек нужда. Но и двете идеи са повече от остарели.

Първо, на медийния пазар в България играчите стават все повече, а влиянието на държавните радио и телевизия – все по-малко. Не е вярно, че пазарът не може да предостави обществено значими програми, както не е вярно, че държавата знае по-добре от хората кое е хубаво за тях.

Второ, радиото и телевизията изпускат духа на времето. Общественият дискурс се премества в интернет, а идеята за няколко държавни канала, които да гледат всички, е някак от средата на предния век.

Трето, обстоятелството, че правителството се грижи за това как изглежда в очите на хората, още не е основание да покрива разходите за нея с пари на самите тези хора.

Но управляващите са се хванали здраво в капана на архаизма. Те не искат да отрежат финансирането на БНТ и БНР не защото те са важни и полезни за обществото, а защото такова действие ще навреди на техния облик сред хората. Резултатът е, че плащаме все повече за неща, които са ни все по-малко необходими.

* Стажант в ИПИ.