Юридическото образование като елемент от съдебната реформа

В годините на късния социализъм се е насаждало убеждението, че необходимостта от юристи ще бъде сведена до минимум, тъй като човешките и икономическите отношения ще се решават безконфликтно. По тази причина приемът и обучението на юристи се задоволяват с малки випуски – малко завършващи, малко практикуващи. Преминаването от планова към пазарна икономика в края на 80-те години и последвалите от това свободна стопанска инициатива и развиващ се бизнес събуждат нуждата от множество юристи. Необходимостта се поражда както от страна на бизнеса, така и от страна на държавата – поради отнасянето до съда на нововъзникналите спорове между фирми и бумът на организираната престъпност. С намаляването на населението и съответно по-малкото престъпления и спорове, обаче, нуждата от юристи също намалява последните години.

Както заради тези демографски процеси, така и заради постоянната съдебна реформа, юридическото образование е в остра нужда от реформиране или „преформатиране”. Резултатите обаче са повече от незадоволителни, поне до момента. Дебатът по настоящем отново набира сила, като се очертават няколко лагера.

От една страна стоят университетите – те застъпват тезата, че са длъжни да запълнят необходимостта от повече кадри. Пазарът вече отрича това твърдение, но държавата го подкрепя, като финансира 1340 места държавна поръчка от максимален брой 2000 за деветте правни факултета.

От другата страна е бизнесът и съдебната власт, в лицето на съда и прокуратурата, които се оплакват от ниско качество на образованието, необвързано с работещ стандарт.

Незавидна е позицията и на самата държава, призваната да регулира тези отношения чрез Министерство на правосъдието (МП) и министерството на образованието. Главна задача на тези институции е да поддържат единен стандарт на юридическото образование чрез контрол на извършваното обучение като по време на следването, така и  по реда на финалния изпит за придобиване на юридическа правоспособност.

Приликите с реформата на съда и прокуратурата са също очевидни – реформата на юридическото образование е залегнало като стратегическа цел  в Актуализираната стратегия за реформа на съдебната власт и прилежащите пътни карти. Като първа стъпка екипът на МП през 2015 г. изготви цялостен анализ и доклад[1] за състоянието на обучението по специалност „право”.

 Какво се целеше:

– Осъвременяване на дисциплините, така че да се променят учебните планове от късния социализъм. Това можеше да се постигне чрез по-задълбоченото изучаване на правото на Европейския съюз, повече познания за организацията на съдебната власт като цяло и необходимата професионална етика за всеки юрист,

– Въвеждане на нови форми на работа със студентите, за да придобият повече социална ангажираност и компетентност – целта е да превърнат юриста в личност, готова да се противопоставя на несправедливостта и да бъде основно отговорна за налагането на справедливост в обществото,

–  Реорганизиране на задължителните практически стажовете по време на следването и след дипломирането, за да бъдат те източник на реални практически умения вместо да са организирани проформа,

–  Провеждането на единен държавен изпит като условие за дипломиране с цел реална проверка на практическите умения, така че да не страдат от некачествени услуги бизнесът и гражданите.

С изпълнението на заложените цели от 2015 г. насам се заеха две правителства и трима министри на правосъдието. Като краен резултат се прие нова Наредба за единните държавни стандарти[2], но базисен напредък все още няма, а очакваната реформа постигна периферни успехи, без да реши основни проблеми.

Какво се промени с новата наредба:

–   Някак като огромен успех бе обявено премахването на задочното обучение. А това е нищо повече от един випуск по-малко неспособни юристи. Ниските критерии, водещи до неспособност, остават в редовната форма на обучение във всички факултети. Отделно от това така бяха лишени от възможност да учат право лица от семейства с по-ниски доходи, които не могат да си позволят да издържат студент редовно обучение. Вместо да сложи акцент на ефективния контрол и модернизирането на задочното обучение, държавата закри това, което не може адекватно да контролира.

–  Регламентира се възможността за допълнителна магистратура по специфична област в правото при условие на вече завършено юридическо образование. Така се цели университетите да развиват специфични правни магистратури.

–  Изрично беше въведена забрана за провеждане на обучение във филиал на висше училище. По този начин се прекрати практиката аграрен университет с юридически факултет в централна България да провежда обучение в далечния северозапад, например. Все пак, тук имаме сходен аргумент като този при забраната за задочно обучение – липсата на ефективен контрол върху качеството на обучението реално ограничава достъпа до такова образование.

– Разшири се обучението по дисциплините административно и данъчно право. Заслужен хорариум получиха важни за съвремието дисциплини като международното публично право и правото на ЕС. Оставена бе възможност университетите сами да определят хорариума на редица специализирани дисциплини при условие на задължителното им включване в програмата. Това касая непопулярни, но важни материи като римското право и държавната служба, защита на правата на човека, както и по-пазарно ориентираните дисциплини като обществени поръчки, защита на потребителите и др. Но въпреки това формулата с избирателните дисциплини остана, което в общия случай означава, че студентите избират най-леката дисциплина, за да получат най-високата оценка и да не си развалят успеха. За преподавателите стимулите също останаха порочни и те продължиха да поставят минимални изисквания към студентите, за да имат максимален брой кандидати и да не им закрият дисциплината.

–  Засилено бе практическото обучение – учебната практика от втори до четвърти курс вече е двойно по-голяма (вместо две – четири седмици) и ще се провежда паралелно с учебния процес. Така от масово непосещавана (вкл. и от автора на статията), практиката се цели да се превърне в обвързана с учебния процес.

–  Признаха се фундаментални права на студентите, например да имат право да получат разяснения защо им е поставена определена оценка- нещо, което не се възприемаше добре от преподавателите, вероятно и заради липсата на интерес от обективно оценяване.

Променено, но същото – държавният изпит и намаленият прием като възможно решение

Основен замисъл на реформата бе при издаване на диплома всички университети да произвеждат еднакво добре подготвени юристи. За целта следваше да се въведе единен национален държавен изпит. Вместо това в наредбата единен изпит не се предвижда, а само се разписаха единни стандарти за провеждане на изпита, които всеки университет трябва да спазва от учебната 2018/2019 г. Така например, при провеждането на изпита от всеки университет сред изпитващите трябва да има двама хабилитирани преподаватели и един представител на практиката, който може да бъде или съдия във ВКС/ВАС, или прокурор в ВКП/ВАП, или адвокат с юридически стаж над 15 г. Освен това има изискване към преподавателите да са с активна преподавателска кариера през последните 3 години преди изпита. Към това можем да добавим и изискването отговорите на казуса от изпита де се публикуват ден след изпита на сайта на съответния университет. Сред положителните въведения на новите стандарти е и достъпът до писмената работа на студента.

Иначе съпротивата на университетите към единен формат на изпита е известна – голяма част от студентите им, след 5 години обучение, няма да са в състояние да издържат изпита. Така на практика в момента едни юристи се радват на отлични дипломи, зад които не стоят реални познания.

В заключение

Неуспехите в реформата на съдебната власт намират проявление и в образованието. А по този начин се възпроизвежда правното статукво на неприятни последици:

  • За бизнеса – липса на юристи, готови да решават практически проблеми след завършването.
  • За гражданите – съществува вариант в решителен момент да попаднат на неподготвени кадри, които да не защитят по най-добрия начин правата им и финансовите им интереси.
  • За юридическата общност – спад на доверието в професията.
  • За обществото като цяло – създават се условия за ниско качество на разследването на престъпления поради неподготвеност на прокуратурата, лошо правораздаване от некомпетентни съдии, а оттам и слаба държава, която не защитава хората и бизнеса.

Огромният печеливш е корупционната среда в България – недобрите професионалисти се превръщат в добър обслужващ персонал на тъмни интереси.

 


[1] Наличен на сайта на МП, раздел „Проекти на нормативни актове”, дата на публикуване 22.10.2015 г.

[2] За цялостен преглед виж НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА „ПРАВО“ И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЮРИСТ“, в сила от учебната 2018 – 2019 г., приета с ПМС № 82 от 26.04.2017 г.


Свързани публикации.