03-08-2012

Южна България през погледа на ИПИ

През изминалата седмица екип на ИПИ посети осем областни градове в южна България и разговаря с представители на бизнеса и неправителствените организации. Общите наблюдения от срещите са:

Негативните ефекти на кризата са преодоляни в половината области и е започнало възстановяване, докато в другата половина икономиката е в застой или се влошава.
На всички места най-сериозно е засегнато строителството, което в момента разчита основно на обществени поръчки.
Търговията на дребно също изпитва затруднения, като на места малките магазини са затворили, а големите търговски вериги закриват магазините си или ограничават търговските площи.
Същевременно добре се развива преработващата промишленост. Добри примери са машиностроенето, хранителновкусовата промишленост, винарство.
Приватизацията на големи държавни предприятия е протекла с различен успех в отделните области и не може да се направи обобщено заключение. На някои места тя е била успешна и компаниите са продължили дейността си, докато в други случаи компаниите фалират без да има продължение на дейността по друг начин. Във втория случай отново има различия – в някои области фалитите не са проблем, тъй като експертите, които са работили в бившите държавни компании създават нови малки компании, които заместват дейността на фалиралото предприятие. На други места обаче хората не са били толкова предприемчиви и чакат да дойде инвеститор, които да им създаде работни места.
Трудно е да се каже дали преобладават компаниите, които са ориентирани към износ – много от тях работят изцяло на местния пазар, например много компании в хранително- вкусовата промишленост и в машиностроенето, особено производители на машини за гореспоменатия сектор.
Впечатленията за износа също са смесени – на места се възстановява от нивата по време на кризата, докато на други се влошава.
Пазарът на труда изглежда още в застой по различни причини. На много места усещането за безработица сериозно се разминава с официалните данни. Сериозен проблем представляват и трайно безработните и обезкуражените хора.
Бюрата по труда не помагат особено, а хората се записват в тях и в програми за безработни единствено, за да получават обезщетение за безработица. Обикновено предложенията за свободни работни места, към които се насочват безработните са малко и са за нискоквалифициран труд.
Компаниите от промишлеността се оплакват от огромен глад на млади средни специалисти, който се дължи на липса на интерес към професията от страна на младите. Това е още по-голям проблем за чуждестранните инвеститори, които тепърва отварят компании в страната.
Някои от причините за липсата на средни специалисти са фактът, че работата изглежда тежка, мръсна, нископлатена. Друга причина е ниското ниво на обучението в професионалните училища – липсва достатъчно практика, знанията са остарели или излизат средни специалисти, за които няма работа, защото някое голямо предприятие е закрито.
До скоро частният сектор само се е оплаквал от тази липса, но на места компаниите взимат нещата в свои ръце – осигуряват транспорт на незаети специалисти от други области, организират курсове и търсят възможности за взаимодействие с образователната система.
В някои области се наблюдава висока мобилност на труда, като хора пътуват не само в областта, в която живеят, но и в други области, според търсенето на работна ръка.
Ако бизнесът в отделните области се развива, това изглежда става не с подкрепа на местната администрация, а въпреки нея. Усещането за корупция, нагласени обществени поръчки и наличието на фирми, близки до управляващите продължава да преобладава на повечето места.
Водещи в местната политика изглеждат политически настроения, а не повишаването на благосъстоянието на областта, чрез повече инвестиции, заетост, по-високи доходи. Това е резултат и от натиска, който централната власт оказва върху общини, които не се управляват от партията на настоящото правителство, чрез ограничаване на бюджетните трансфери към тях.
На много места местната администрация е неспособна да отговори на нуждите на бизнеса – нямат добри специалисти, не владеят езици, не успяват да се възползват от облекчения, като нулев корпоративен данък за фирми, които се регистрират в общини с безработица над средната за страната.