Ябълката на БДЖ
Заемите за БДЖ не идват, в Министерски съвет текат срещи за бъдещето на железницата, започна процедура за приватизация на товарните превози, липсват няколкостотин вагона – това са само част от новините, които напоследък се въртят около родната железница. Съпротивата за промяна е чудовищна и всички са се хванали за статуквото, което води до разруха – лоша услуга, дългове, запалени влакове, липсващи вагони и т.н. Какво е нужно да се случи, за да има промяна?
Фалитът вече е факт, но въпреки това реална промяна няма. Според статуквото БДЖ е някакъв тип демократична структура – всеки има право на глас в управлението; не са важни способностите и усилията, а привързаността към компанията и прекараните години в железницата; никой не може да бъде наказан или изгонен от демокрацията; демокрацията не е за продан и т.н. Това просто не е икономически субект, а последният и най-голям бастион на комунизма в страната.
БДЖ трябва да се върне към реалността преди да е станало твърде късно. Това е компания, която трябва да се управлява безкомпромистно:
- Ако не вършиш работа, биваш моментално уволнен;
- Ако има нерантабилни линии, то те се закриват;
- Ако компанията е на загуба, то се вдигат цените на билетите и се ограничават разходите;
Това са само част от нещата, които съществуват в реалността, но не и в БДЖ. Звучи скандално? Помислете как Стив Джобс е управлявал Епъл. Дали е правил всяко едно от горепосочените? Безспорно! Там, където я няма държавата, го има просперитетът. Стив Джобс е имал щастието да работи в сектор, който е достатъчно сложен за политиците, та да не успеят да се намесят в него. Резултатът е виден. Стив Джобс се превърна в най-влиятелния предприемач в света, без дори да е стъпвал във Вашингтон. Докато пиша това, управлението на БДЖ е на среща с министър-председателя в Министерски съвет. Ето къде е проблемът.
Железницата не е прищявка на държавата и има своето място на пазара. Тя може да бъде успешна, но трябва да изритаме държавата и статуквото от там и да оставим пазара да свърши своята работа.
