Възражданена извънбюджетните сметки

Желанията за харчене на средства от фискалния резерв за различниактивистки действия сами по себе си генерират очаквания за влошаванев средата за водене на бизнес. Освен в съдържателен смисъл, а именно– нарастване на държавната намеса в икономиката, те имат негативенефект и заради формата си – ще бъдат отчетени “под черта” в бюджета,и съответно видимо няма да влияят на бюджетния дефицит.

Инициативите от този вид са немалко – те започнаха с промените взакона за опазване на околната среда, и преминаха през идеите за създаванена рисков фонд, компания “Земя”, компания “Гора”. Във всеки един оттези случаи ИПИ коментира за възможните ефекти от подобни начинания,като предупреждавахме и за възможната намалена прозрачност на бюджетнитеефекти. Важно е да се има предвид, че: първо, това не са “инвестиции”в нормалния смисъл на частната икономика; досега няма държавна компанияот този тип, която да генерира нетен доход; и второ, подобен начинна създаване на отделни юридически лица, заобикалящи министерстватав дейностите си, е възраждане на извънбюджетните фондове и сметки,които ограничават прозрачността на публичните разходи.

За тези, които нямат памет ще припомним, че второто нещо, което препоръчаМВФ през 1997 г. (след въвеждането на паричния съвет) беше закриванетона този начин за събиране и харчене на парите на данъкоплатците. Очевиднообаче за българските политици прозрачността, а именно – да се включватвсички приходи и разходи ясно и еднозначно по перата за приходи иразходи – е по-скоро пречка, отколкото възможност за по-добра политика.


Свързани публикации.