Възраждане на извънсъдебния произвол
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Тази седмица МВР разпространи проект за закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. С него, според вносителя, трябва да се уреждат условията и редът за блокиране, изземване и отнемане в полза на държавата на имущество на физически и юридически лица, придобито от престъпна дейност.
Създаването на подобен закон предизвиква поне следните общи размисли за ефектите върху стопанството:
1/ На първо място, закрилата на правото на частна собственост е основна предпоставка за съществуването на свободата на личността, и след това на пазарната размяна. Множество изследвания потвърждават тази зависимост; повече информация по значението на частната собственост може да прочетете на страниците на Икономически знания по Интернет (http://www.easibulgaria.org/pproperty.php).
2/ Замисълът на закона противоречи на духа и буквата на конституцията. В нея се прогласява, че частната собственост е неприкосновена (чл. 17), но никъде не се споменава за изземване и отнемане на собственост чрез особено производство.
3/ Извън аспекта на конституционносъобразността, сигурността на собствеността, като основно право на индивидите, очевидно се нарушава с предвижданите правни норми. „Особеното производство“ е наречено така именно защото чрез него се заобикалят принципите на свободното общество – а именно, равна защита пред закона и презумпция за невинност.
4/ Друг принцип, който между другото е нов като правна техника, е обект на наказанието да е предмет, а не лице. Логиката на отговорността (гражданска и наказателна) е че хората действат, съответно – вредят или извършват престъпления – а не вещите и имотите.
5/ Основанията за започване на такова производство са „наличие на достатъчни данни“ затова, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Такава неясна формулировка създава значителна възможност за усмотрение от правоприлагащите органи – както прокуратурата, така и съдиите, които в крайна сметка се произнасят. Имайки предвид и връщането на действието на закона до 1990 г., твърде вероятно е администрацията (и съдебната власт) да получат инструмент за намеса в частните отношение между икономическите субекти.
6/ Наред с това, в списъка на престъпните дейности, заедно с ясните и определимите „търговия с хора“ или „преправяне на парични знаци“, се включват и дейности като „изпиране на пари“ или „измама“. Тези понятия са толкова неясно дефинирани изобщо в икономиката и правото, че те могат да означават всичко, което областният прокурор, и после – съдия – преценят.
7/ Един от съществените проблеми на защитата на правата на собственост и спазването на договорите е отговорността на компании за нанесени щети (извън тези, произтичащи от замърсяване на околна среда). В България няма практика на съдене на компании, въпреки няколкото дела за пирамидални измами. Проектозаконът не решава тези проблеми, но може да е начало на мислене в тази насока.
