Външен дълг и кредитен рейтинг

На 24 юни министерството на финансите съобщи,че ще изкупи облигации по външния държавен дълг (по-точно става въпрос зат.нар. DISC’s) в размер на 679.3 милиона долара. В същия ден рейтинговатакомпания Standard & Poor’s обявиповишение на кредитния рейтинг на българското правителство. След това увеличениеза първи път българската държава има инвестиционен кредитен рейтинг.

Защо се изкупува дълг?
Правителството смята да използва около 400 милиона долара от фискалния резервза изплащане на държавен дълг по DISC’s (останалите средства за изкупуванетоще се получат от освобождаване на обезпечението на книжата). Изплащанетона държавен дълг има няколко позитивни последици:

1. По-малко плащания по лихви
Правителството държи значителни средства по сметки в БНБ (т.нар. фискаленрезерв), които носят ниска доходност, а от друга страна плаща по-високилихви по държавния дълг. Използването на суми от фискалния резерв за изплащанена държавен дълг следователно означава намаление на разходите за лихви.Това спестява средства на бюджета, с които (при добро желание) има възможностда се намалят данъците. Оттук следва, че е най-добре да се изплаща дълг,по който се дължат най-високи лихви, т.е. не би било толкова ефективно дасе изплаща дълг към МВФ, например.

2. Намаление на риска на страната
По-ниските нива на държавен дълг намаляват възможността правителството дасе окаже в невъзможност да го обслужва и да обяви фалит (както се случив началото на 90-те години). Съответно намаляват рисковете пред държавниябюджет и неговата стабилност и оттам намаляват и рисковете пред икономикатакато цяло, тъй като държавният бюджет е най-големият “играч” в икономиката.Това води и до постепенно повишение на кредитния рейтинг.

3. По-лесен достъп на частния сектор до чуждо финансиране
При по-нисък държавен риск частният сектор има по-добри възможности за получаванена финансиране от чужбина като това може да става при по-изгодни условия(по-ниска рискова премия). Така повече български компании и банки ще иматпо-лесен достъп при по-благоприятни клаузи до финансови фондове. Освен товаможе да се очаква и благоприятен ефект върху преките чужди инвестиции.

4. Намаление на възможностите да се “прахоса” фискалният резерв
Средствата от фискалния резерв, особено когато са много и особено предиизбори, със сигурност ще привлекат (а и в момента привличат) апетита наразлични групи с организирани интереси и на политици с къс хоризонт на действие.Това, заедно с неефективността и непрозрачността на държавната машина, означава,че средствата от фискалния резерв могат много лесно да се похарчат без никакъвположителен резултат. Когато с фискалния резерв се изплаща дълг е напълноясно, че парите намаляват дълговото бреме, което сегашните и бъдещите данъкоплатцище трябва да изплащат.

Тези няколко ефекта от изплащането на външен дълг водят до ускоряване наикономическото развитие.

В момента фискалният резерв е над 5.5 милиарда лева (включително средстватана БКК от банковата приватизация). Неснижаемият остатък от него, който трябвада гарантира, че българското правителство няма да фалира в краткосроченплан, е около 2.5 – 3 милиарда лева. В следващите месеци се очаква приключванена приватизацията на електроразпределителните дружества, която ще донесезначителни приходи във фискалния резерв. Следователно в момента свръхрезервъте над 2.5 милиарда лева с тенденция за увеличение. Както посочихме по-горе,тези средства е рационално да се използват за изкупуване на високолихвендържавен дълг. Друга тяхна употреба, която би се отразила позитивно на икономическоторазвитие на страната, е използването на фискалния резерв за извършване напенсионна реформа.

Повишаването на кредитния рейтинг от Standard & Poor’s е добра новина,която отразява множество фактори, сред които е и намалението на държавниядълг и държавно гарантирания дълг като дял от БВП. За да има по-нататъшнои по-скорошно повишение на кредитния рейтинг правителството би трябвалода се въздържа от увеличение на държавния и държавно гарантирания дълг,както правеше досега. Тук бихме могли да посочим, например, че евентуалнадържавна гаранция за строителството на АЕЦ “Белене” би увеличила значителнодържавния дълг до около 55% от БВП, което би представлявало значително влошаванена този показател. Затова би било добре АЕЦ “Белене” и други подобни проектида се строят с частни капитали без държавна гаранция.

Би било положително развитие ако правителството продължи да изплаща държавендълг със средства от фискалния резерв (без това, разбира се, да е съпроводенос екзотични сделки по емитиране на еврооблигации, например) или започнепенсионна реформа. В същото време, не бива да се пренебрегват и останалитереформи, които трябва да се извършат в страната.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.