Вместо застъпничество за малкия бизнес – агенция за проекти, програми и субсидии

Министерството на икономиката представи идеите си за промени в закона за малките и средни предприятия. За анализа на стопанската политика имат по-съществено значение следните идеи за промяна:

1/ Допълва се наименованието на закона, като той ще бъде вече и за "насърчаване на бизнеса";

2/ Ясно се разделят пълномощията в администрацията: министърът на икономиката определя политика и анализира състоянието, а изпълнителната агенция координира и изпълнява;

3/ Досегашната Агенция за малки и средни предприятия към МС и Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията се обединяват в новата Изпълнителна агенция за малките и средни предприятия и насърчаване на бизнеса;

4/ В закона се определят и държавните мерки за насърчаване на износа, които бъдещата обединена агенция ще трябва да провежда.

Прегледът на проектозакона, както и на аргументацията, представена от вицепремиера Шулева, навежда на няколко извода и очаквания:

1/ Подменя се основната цел на закона, така, както бе разглеждан и обсъждан при приемането през 1999 г. Специалното "внимание" към малките и средни предприятия (МСП) – чрез специален закон – се дължеше на разбирането, че МСП понасят различно тежестите, налагани от високите административни бариери, липсата на капиталови пазари и слабата защита на договорите и собствеността; от друга страна, по необходимост стартиращият бизнес е малък; и накрая, при все стопанската си роля, малките предприятия нямаха инструмент за застъпничество пред изпълнителната и законодателната власт. Заради последното бе създадена и нарочна агенция, която трябваше да се превърне в аналитичен и политически застъпник на интересите на тези, които са твърде нови на пазари или малки, за да им бъде обърнато внимание от старите БТПП и БСК или новите съюзи на (едрия) капитал. С тази цел беше възложено на Агенцията да изготвя годишен доклад за състоянието на МСП, затова тя координираше работата в правителството по преброяване и разглеждане на лицензионните и разрешителни режими, Агенцията бе натоварена на два пъти да подготви и стратегия за развитие на МСП.

2/ С новите промени, политиката и анализите остават стриктно в ръцете на министъра на икономиката. Така новата Агенция ще бъде единствено изпълнител, но не и "мозъчен тръст" или "посредник по застъпничество". В обществено-политически смисъл "кандидат-предприемачите", или тези, които още не са навлезли на пазара, но могат и искат да го сторят, нямат застъпник – асоциациите на действащия бизнес логично не искат нови конкуренти на пазара, те лобират за блокиране на достъпа до пазара и съхраняване на статуквото. Последните участват в т.нар. "тристранен съвет", те са и в списъка на всички съвети за растеж, консултативни съвети и т.н.; те имат достъп до министър-председателя чрез "ресорните" министри.

3/ Това навежда на заключението, че министър Шулева всъщност иска да изгради една подходяща структура за изпълнение на проекти – финансирани било от българските, било от европейските данъкоплатци – вместо да подобри общата стопанска политика, засягаща съществуването на малкия и среден бизнес. Концентрацията върху административни и структурни промени, както и върху "проекти", вместо върху политика и дългосрочна стратегия явно е повсеместна за това правителство.

4/ Мандатът на втората "част" от наименованието – насърчаване на бизнеса – се изчерпва с насърчаване на износа. Не е ясно дали министърът смята, че това е единствената възможност за насърчаване на бизнеса. Практическият ефект обаче носи опасност – за пръв път в закон изрично се задължава правителството да извършва мерки по насърчаване на износа. Както знаем от теорията на обществения избор, премахването на една правителствена програма е многократно по-трудно от създаването й; вероятно "износът" ще се нареди до "земеделието" и "тютютна" в редицата на привилегированите с парите на данъкоплатците.

5/ Пак за пръв път в закон се определя, че правителството ще насърчава диференцирано, според това дали един производител е "приоритетен" или не е.

В ежедневен план, намаляването на броя на правителствените агенции може да има положителен ефект – по-малко директори, секретарки, администрация и повече яснота по отговорността.