Великденски сказки ex cathedra
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
През седмицата се проведе третият пореден български Великден – среща на правителството с „успели българи“, учещи/учили или работещи/работили в чужбина. Срещата започна с продължително изказване на министъра на икономиката Николай Василев за проблемите, поставени пред правителството на предишния Великден. На практика на участниците не бе дадена възможност да дискутират с правителството и помежду си; програмата бе основно запълнена с предварително заявени презентации на министри и техни познати.
Основно, времето бе използвано за следното.
1/ „Да развием капиталовия пазар“. Това бе основната тема на първия и втория панел, като повечето от участниците бяха заявили презентации именно в този модул. В първоначалното си изказване министър Василев неколкократно подчерта, че правителството прави всичко възможно за развитие на капиталовия пазар в България, като подобрява законодателната рамка (има се в предвид основно законите за ценните книжа и ипотечните облигации) и „разработва“ дори инструменти, които ще повишат интереса към фондовата борса и ще оживят търговията. Бяха направени също така предложения частните фирми да бъдат листвани на борсата чрез регулативна намеса на държавата, т.е., чрез законово задължение те да правят това. Според други участници пък нямало търговия, защото ДСК, БТК, Булгартабак и други не се търгуват на борсата и правителството бързо трябва да вземе отношение по въпроса, защото „вижте каква хубава фондова борса има в Исландия въпреки, че страната е малка“.
Коментар:
Ако няма търсене и предлагане за дадена стока или услуга просто не възниква пазар. Ако местните филиали на чуждестранните фирми могат до постигнат с пъти по-висока капитализация на борсата във Франкфурт например, съвсем естествено е да не проявяват интерес към софийската борса. Освен това, след тежката банкова криза през 1997 г. е напълно очаквано пазарните субекти да бъдат предпазливи и скептични към стабилността на организираните пазари, защото доверие се създава трудно. Участието на дадена фирма в борсовата търговия е бизнес сделка, в която се сравняват разходите с очакваните приходи. Ако компаниите не намират тази сделка за ефективна, търговия няма да има. Иновациите и деривативните инструменти се създават от самите пазарни участници, защото те имат най-добра представа за състоянието на пазара, специфичен опит в дадена област и „създават търсене“, запълвайки пазарни ниши. На тази основа може да се каже, че намерението на правителството да „създава липсващите пазарни инструменти“ е илюстрация за разбирането, че с държавна намеса и регулации се решават всички проблеми, било то на бизнеса или на индивидите.
Но, както се казва, „насила хубост не става“.
В момента на официалния сегмент на фондовата борса са листвани 30 компании, а инвестиционните посредници са общо 98 (29 банки, 47 посредника с пълен лиценз -могат да търгуват за своя сметка, и 22 посредника с частичен лиценз), тоест на всяка компания се падат повече от три посредника. Значителният брой инвестиционни посредници би имал сериозна изгода от евентуално нарастване на борсовата търговия, независимо дали това става с пазарни или други механизми, така че е напълно в реда на очакванията да има лобиране пред правителството и натиск за „държавна намеса, която да активизира пазара“. Съвсем отделен въпрос е обаче, защо правителството се поддава на този натиск.
2/ „Ще строим АЕЦ Белене“. Това бе заявено от премиера Кобурготски и вицепремиера Василев. На въпроса защо проектът не е дискутиран публично преди да се вземе окончателното решение за строителство, Николай Василев отговори, че дискусията е започнала още преди десет години и на практика няма какво повече да се каже.
Коментар:
В действителност обществена дискусия по въпроса на практика нямаше. Идеята за довършване на АЕЦ Белене бе представена в публичното пространство с аргументите, че това е „национален приоритет“ и „България трябва да се превърне в енергиен център на Балканите“. В същност построяването на втора АЕЦ е инвестиционен проект, за който е важно икономическата целесъобразност да бъде доказана преди започването му ( повече за това в бр. 69). До момента правителството не е представило дори най-елементарна сметка за очакваните разходи, както и за източниците за покриването им. В изказването си Николай Василев между другото спомена, че ще се търси чуждестранен инвеститор за проекта. Не е ясно обаче на каква основа могат да се оценяват или селектират оферти, ако въобще има такива, при положение, че никакви оценки на разходите не са правени (или поне не са представени пред широката публика).
В България засега такива проекти не могат да се финансират с печатане на пари. По време на последните преговори с МВФ за сключване на stand-by споразумение имаше дълга дискусия за намаляване на бюджетния дефицит от 1,5% на 0,8% (става въпрос за разлика от около 140 млн. щ.д.), твърдото решение на правителството да започне и подкрепи огромен инвестиционен проект без дори да се направи оценка на икономическата му целесъобразност изглежда твърде странно.
3/ Няколко случайни събития будят известна тревога:
– Странно как единствената дистанционна презентация по Интернет беше от Русия, при предварително заявени и други намерения. Още повече, основното в предложенията на студентите в Москва беше да се засилят търговските и инвестиционни връзки между България и Русия, преимуществено с участието на правителствата*.
– Отново проличаха принципни различия между намеренията на отделни министри. Броени дни след като Лидия Шулева обяви увеличаването на административната намеса на пазара на труда, министър Василев говори пред форума за значително либерализиране на трудовото законодателство и оттегляне на правителството.
– Липсваше дебат по дългосрочни структурни рискове за икономиката. Например, дефицитът на социално-осигурителните фондове е близо 1 млрд. лв. за тази година – само за сравнение, годишният оборот за 2001 г. на Българска фондова борса-София от неблокова търговия с акции и корпоративни облигации е около 42 млн. лв. Остава въпросът защо на 42 милиона се обръща такова внимание, а за проблема с дупката от 1 млрд. в осигуряването – засягащ много повече от 98-те посредника – не се говори изобщо.
– По подобен начин се започна и някакво обсъждане на намеренията за промени в данъците, без обаче да се поставят под въпрос публичните разходи.
*След получени коментари бихме искали да уточним, че тази презентация от Русия е била единствената интерактивна, тъй като поради технически проблеми не са били възможни други подготвени презентации пред представените на Българския Великден в София. Извиняваме се за неточността.
