ВАС и приватизацията на БТК: вероятните решения

Word Format (Word Format)

Приватизацията на БТК остава блокирана. От една страна Върховната касационна прокуратура се опитва да реши дали да внесе обвинителен акт срещу Агенцията за приватизация по повод на сделката за БТК. От друга – след като Върховният административен съд (ВАС) разгледа две жалби на „Интернет общество“ и реши да няма дело по тях, сега в него дело заведе Върховна административна прокуратура. Според прокурорското тълкуване на някои от правилата за приватизиране на БТК има процедурно нарушение от страна на Агенцията за приватизация. Основно става въпрос за състоянието на избрания кандидат-купувач към датата взимане на решение за приватизация. Изглежда има формално несъответствие с условието за обем на капитала на дружеството купувач, както и с условието за история на съществуване на дружеството. Освен това според административните прокурори има и нарушение на Закона за приватизация и следприватизационен закон, според който целта на администрацията би следвало да е „прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите“. Последният мотив е опит ВАС да се принуди да се произнесе по целесъобразността на административните действия; нещо, което направи по отношение на сделката за „Булгартабак Холдинг“. По него решението на 3-членния състав на съда може да е подобно на това в делото за „Булгартабак“, където той постанови срещу решението на АП, но е вероятен и отказ от решение по целесъобразност.

Първият мотив на административната прокуратура – този за нарушените правила за приватизиране – се отнасят до процедурата и следователно по него със сигурност ще има решение на ВАС. Има вероятност ВАС да прочете правилата за приватизиране по различен начин от прокуратурата. Различно тълкуване на правилата е възможно заради специфичната техника, по която избрания купувач участва в приватизационната процедура. Най-общо казано, участието в приватизацията чрез „дружество със особена инвестиционна цел“ – „Вива венчърс“, какъвто вариант избра „Адвент Интернешънал“, може да се счита за съответстващо на правилата. Приватизиращата администрация вероятно е отчела това при селекцията на кандидатите. Самата инвестиционна техника – създаването на отделно юридическо лице за специална инвестиция – предполага създаване „в последната секунда“. В същото време тя не предполага огромен уставен капитал. Приватизацията на БТК изглежда административно коректна, ако приемем, че инвестиционната техника на избрания купувач е съвместима с правилата на приватизиране. Не виждаме причина да не приемем това.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.