В защита на „плоския“ данък

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Повод за следващите няколко реда намирам отново в Манифеста за пазарна икономика в България, прочетен от Стив Ханке пред Инвестиционния форум в София миналата седмица. По-точно това са критиките към идеите в него и специално забележките към предложението за намаляване на данъка върху личния доход. В миналия брой представихме Разширен манифест за пазарна икономика в България, който допълва предложенията на проф. Ханке, но не ги прави по-маловажни. Тук представяме няколко цифри в защита на предложението за въвеждане на 13% „плосък“ данък върху личните доходи:

1) Ефективната данъчна тежест върху доходите от наемен труд е 12.6%. Това са всички очаквани приходи в бюджета от лични данъци върху трудови правоотношения разделени на общия брутен доход на заетите по трудов договор в България. Следователно 13% пропорционален данък не би застрашил бюджетните приходи по това перо при други непроменени условия.

2) Очакваният дял на приходите от този данък в централния републикански бюджет е под 8%. Тогава, дори при някакъв негативен фискален ефект от изравняването на данъчната ставка едва ли това би засегнало чувствително баланса на бюджета.

3) Дори да има риск от чувствително намаляване на бюджетните приходи по тази линия, считаме, че има достатъчно възможности от съкращаване на бюджетните разходи, за да се компенсира това. Ето няколко примера: планираната субсидия за нефинансови предприятия през 2002 г. е 225 млн. лева или 40% от приходите от ДОД в централния бюджет; субсидиите за топлофикационните дружества е 37 млн. лева, а за БДЖ – 70 млн. лева, което общо е около 20% от приходите от ДОД в бюджета. Последното буди особено неприятно усещане у хората, които не ползват влак и нямат парно, но между другото плащат данък върху доходите на физическите лица.

4) „Изглаждането“ на данъчната ставка е по принцип срещу интересите на тези, които сега получават под 284 лв. брутна заплата (сега те плащат под 13% данък върху личния доход). Това поне официално се намира (макар и малко) над средната работна заплата за България. Това касае мнозинството от заетите по трудов договор*. На тези хора е редно да бъде разяснено, че подобна промяна ще промени незначително структурата на разходите на труд, което пряко касае тяхното положение. В момента в разходите за труд за един среден работник ДОД заема около 9%; това почти няма да се измени при изравняване на данъчната ставка.

5) Както стана ясно в т.4) по-горе, подобно решение ще лиши мнозинството от доза преразпределян доход от малцинството към тях. Това в някаква степен изглежда политически трудно да бъде реализирано. Въпреки това напомняме че, икономическа система, в която многото взимат от малкото, крие сериозен системен риск. Това най-ясно може да бъде почувствано в системата на пенсионното осигуряване. Именно затова предложихме допълнителни мерки към предложенията на проф. Ханке, част от които касаят пенсионната система (виж. Какво може да се прави с пенсионното осигуряване).

* При допускане, че разпределението на дохода е с положителна дясна асиметрия.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.