В защита на данъчните убежища*

Ако правителството внезапно ви каже, че трябва да поемете по-тежки и скъпи данъчни регулации и изисквания за докладване, ако преместите бизнеса си в щат с ниски данъци като Тексас или Флорида от щат с високи данъци като Ню Йорк или Калифорния, ще бъдете справедливо разгневени. Сега сменете Тексас и Флорида с Швейцария и Бермуда, и Ню Йорк и Калифорния с Франция и Германия, и ще разберете новата форма на данъчния протекционизъм, който заразява Вашингтон.

Няколко сериозни предложения се носят по повърхността в столицата на страната, които ще накажат американци за това, че инвестират в страни с ниски данъци вместо в такива с високи. Поддръжниците казват, че мярката е необходима, за да се заловят данъчните измами, но игнорират факта, че повечето от страните с ниски данъци като Каймановите острови, Швейцария и др. вече имат обмен на данъчна информация (в случаи с вероятна причина) или договори за удържане на данъци със САЩ и други страни като Великобритания и Франция.

Въпреки това сенаторите Карл Левин (демократ, Мичиган), Брион Дорган (демократ, Северна Дакота) и Макс Бокъс (демократ, Монтана), както и държавниците на Обама от Хазната, искат да направят по-тежко и скъпо за американски компании правенето на бизнес по света и за американците да инвестират на други места. Те даже ще затруднят инвестирането на чужденци в САЩ.

Законът на г-н Левин е смесица от данъчни увеличения, повече регулации и наказания за американските данъкоплатци, правещи бизнес в специално избрани страни с ниски данъци.

Законът на г-н Дорган ще спре някои американски компании, които оперират и са основани извън САЩ, да бъдат третирани като чужди корпорации, като така им отказват правото на данъчно отлагане, докато доходите им не се върнат обратно в САЩ. Г-н Бокъс, председател на Финансовия комитет на Сената, е пуснал законопроект, който освен други неща, ще удължи статута на ограниченията от три на шест години за данъчни връщания, докладващи международни транзакции. Отдела за хазната предлага увеличени регулации на чужди финансови институции, които носят на САЩ необходими инвестиционни средства.

В допълнение към обвиненията за укриване на данъци, някои членове на Конгреса – повтаряйки европейски политици включително френския президент Никола Саркози и британския премиер Гордън Браун – даже опитаха да направят страните с ниски данъци изкупителни жертви като ги обвиниха, че са донякъде виновни за глобалната рецесия. Те настояват страните от Г-20 да предложат планове за действие срещу тях на срещата им следващия месец. Това е безсмислено. Т.нар. данъчни убежища в повечето случаи не са нещо повече от крайпътни спирки за временното събиране на спестявания от цял свят, докато не се инвестират в продуктивни проекти като строежа на нов търговски център или фабрика за полупроводници в САЩ. Това спомага за по-доброто разположение на световния капитал, което води до по-високи, а не по-ниски нива на икономически растеж.

Наистина в известна степен данъчната конкуренция между страните ограничава уголемяването на правителствата, граждани от всички страни имат по-големи възможности за работа и по-висок стандарт на живот. И в известна степен бизнесите и индивидите са обезкуражени от данъци или регулации да инвестират извън техните страни, те могат просто да предпочетат да работят и спестяват по-малко. Тези, които изискват да се увеличат данъците на световния капитал често поругават финансовата тайна и банковата тайна – като забравят, че те са необходими за гражданското общество. Вярно е, че не всички хора са светци. Но също е вярно, че не всички правителства са лишени от тирания и корупция, и не всички хора са защитени от криминални елементи, дори в техните правителства. Без правосъдие, налагащо разумни права на финансова конфиденциалност тези, които живеят в несвободни и корумпирани страни няма да имат къде да защитават своите финансови активи от крадци, изнудвачи, свързани правителства и неправителствени престъпници.

Безсмислено е да се прокарват повече закони за неща, които вече за незаконни, или да се прокарват закони срещу хора, опитващи се да се предпазят от грабителски и корумпирани правителства. Въпреки стотиците местни, щатски и федерални закони срещу финансова измама, и финансови регулаторни власти като Комисията по ценни книжа, Бърни Мадоф успя да проведе най-голямата за десетилетия Понци схема.

Главният писател на данъци в Конгреса, председателят на комитета за начини и средства към камарата на представителите Чарлс Рейнджъл, секретарят на Хазната Тимъти Гайтнър и бившият лидер на мнозинството в Сената Том Дашъл явно не са обявили всичките си доходи от външни източници. Техните действия ни говорят, че или данъчните закони са твърде сложни, или че те са мислили, че данъчната тежест е твърде голяма. Тяхното поведение, и това на милиони други, би ли се подобрило като данъчните закони се направят по-сложни и наказателни?

Щатските компании са принуждавани да се преместят на друго място, за да останат глобално конкурентноспособни, защото ние имаме едно от най-високите нива на корпоративни данъци в света. И много икономисти, включително Нобеловият лауреат Томас Лукас твърдят, че единственото най-добро нещо, което можем да направим, за да подобрим икономическото представяне и създаването на работни места, е да елиминираме големия брой данъци върху капиталовите печалби, лихвите и дивидентите. Доходите вече са облагани веднъж преди да бъдат инвестирани, било то у дома или навън; облагайки ги още веднъж като капиталова печалба, единствено обезкуражаваме инвестициите и ръста.

Всъщност, САЩ не облага повечето дивиденти, лихви и капиталовите печалби на чуждите инвеститори – което значи, иронично, че САЩ е най-голямото данъчно убежище на света за не-американски граждани, и че ние печелим стотици милиарди долари необходим капитал инвестиран тук. Ако САЩ не третираше външните инвеститори по-добре от собствените си граждани (които са двойно облагани върху повечето капиталови печалби), по-голямата част от укриването на данъци, от което се оплакват критиците, ще изчезне.

Предложенията на Дорган, Левин, Бокъс и Хазната почти сигурно ще имат нежеланите последици и ще изгонят повече американски бизнеси на други места, ще обезкуражат външните инвестиции в САЩ и всъщност ще стимулират повече американски инвеститори да преместят парите си (законно или не) не само извън страната, но и в места в Азия и Близкия Изток, които сътрудничат по-малко на щатските данъчни служби отколкото, европейските страни и Великобритания.

Правилната политика за САЩ е да намали корпоративния данък, за да го направи международно конкурентен и да върви към данъчна система, която не наказва спестяванията и продуктивните инвестиции толкова жестоко. Знаем от опита на много страни, че намаляването на данъчните нива и опростяването на данъчните закони подобряват едновременно събирането на данъци и икономическия растеж. Данъчният протекционизъм трябва да бъде отхвърлен, защото е поне толкова разрушителен за икономическия растеж и създаването на работни места, колкото тарифите върху стоки и услуги.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Wall Street Journal" в сряда, 18 март 2009 година. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и бивш член на борда на директорите на Паричния орган на Каймановите острови