В България се работи много. Колко и защо?

15.12.2006
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Който има работа, работи много. Това изглежда се знае от всички, ноне се знае точно защо. Една от причините е ниската производителностна труда (около 28 на сто от тази в Европа). Другата, свързана с неяпричина, е дохода: измерен през паритет на покупателната сила, той еоколо 25 на сто от средното в ЕС.

Ако прегледаме статистиката за работното време в България и направимсравнение с ЕС ще намерим доказателство на тези твърдения.

o Средната седмична продължителност на работното време в България за2001 г. е с 3.7 ч. по-висока от средната за ЕС (37.7 ч.). Това е значителнаразлика, която е характерна за всички страни от централна и източнаЕвропа. Основното обяснение е преобладаващото старо и амортизирано оборудване,което изисква влагането на повече труд за производството на единицапродукция. Производителността в България нараства през последните години(отчасти в резултат на съкращаването на работни места след приватизацията),но все още е далеч от средната за ЕС. Затова увеличаването на свободатана договаряне и подвижността на работното време са единственото правилнорешение.

Работещите очевидно са, а синдикатите не са съгласни с тази икономическалогика. Те искат намаляване на регламентираната в закона максималнапродължителност на труда от 40 на 35 ч. със запазване на заплащането.Схемата е подобна на тази във Франция. Досега тези искания не са далирезултат. На тях се противопоставят работодателските организации. Хоратасе опитват да работят повече и на няколко места (това се вижда от работнотовреме на самонаетите). Позиция на Министерството на труда и социалнатаполитика при това стечение на обстоятелствата е неясна и не може дабъде такава..

o Мъжете работят повече (41.7 ч.) в сравнение с жените (40.4 ч.). Основнапричина е факта, че за мъжете са характерни професии, които изискватработа на смени, почасово или нередовно работно време. Друга причинае по-големият дял на жените, които работят на непълно работно времев България (3.7% от общата заетост). В Европа нещата са по-различни.Докато в България общата заетост на непълно работно време е 3.2% отзаетостта, то в Европа средният дял достига 18.6%. Т.е. свободата наработното време в ЕС е по-голяма. Трайната тенденцията там е преминаванетоот пълна заетост към доброволно непълно работно време и няколко малкиотделни работи.

o Причините за движение към непълното работно време са основно две:човек не може да си намери пълна заетост или иска да работи непълнозащото иска да има време за други дейности – учение, семейство и др.Непълното работно време увеличава свободата на избора, прави възможнапреориентацията и повишава цената на работната сила. В страните от ЕСразликата между жените и мъжете при непълната заетост достига 15% вполза на жените, което доказва, че това е “феминизиран“ сегмент от работнотовреме. Но докато европейците в по-голямата си част са “ истински“ работницина непълно работно време и не са работници с непълна заетост, то в Българиятова е най-вече факт поради липса на работа на пълно работно време,което е всъщност неоползотворяване на труда. За сметка на това законодателствотоизравнява задълженията на работодателите по отношение както на постоянните,така и на временните трудови договори.

o Сравнението за средна продължителност на работното седмично времепри жените показва голямата разлика от 7.3 ч. България (40.4 ч) срещу33.1 ч (ЕС). Обяснение за това можем да търсим в по-високата производителност,която позволява поддържането на култура, където жената често се занимавас отглеждането на децата или поддържането на дома. В ЕС тази роля по-честосе разглежда като част от икономиката. В България заради икономическитеусловия положението е коренно различно.

o Както може и да се очаква самонаетите работят най-дълго – заетитев транспорта и комуникациите прекарват средно по 46.7 ч. седмично наработа, което е значително повече от установената продължителност наработния ден в Кодекса на труда (40 ч.). Смело може да се твърди, чесамонаетите без служители работят дори повече (до 60 ч. седмично) зарадиразмиването на работното със свободното време.

Като цяло България не се отклонява значително по повечето показателиза работното време еврозоната, което е характерно за Румъния например.Ориентирането на страната към по-гъвкави форми на заетост става постепенно,но устойчиво. Този процес е икономически естествен. На него не трябвада се пречи.