Възстановяваме се малко по-свободни

12 януари 2011 

Възстановяваме се малко по-свободни

Хонконг и Сингапур са на първите места по икономическа свобода в света; повечето страни подобряват класирането си; масираните държавни харчове в отговор на кризата не дадоха резултат

Според Индекс на икономическата свобода 2011 на фондация „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнъл”, нивото на икономическата свобода по света леко се покачва, но все още е по-ниско спрямо годините преди кризата. Наред с процеса на възстановяване на световните икономики, икономическата свобода се разширява в повечето страни, като подобрението е основно в развиващите се икономики, в точа число и България.

Средният резултат на икономическата свобода за света за 2011 е 59,7 пункта (по скала, където 100 означава пълна икономическа свобода), което е с 0,3 пункта повече спрямо 2010 г. В това издание са изследвани 183 страни, като само за четири от тях няма достатъчно качествени данни.   

България се нарежда на 60-то място с резултат 64,9 пункта, което ни определя като „умерено свободни”. След отстъплението в предходното издание на Индекса, сега на практика се възвръщаме позициите си. Това развитие обаче не отчита случилото се през 2010 г., в това число направената ревизия на бюджета.   

Хонконг и Сингапур са на челните места в класацията за 17-та поредна година, а Австралия е на 3-то място. Три европейски държави присъстват в топ 10 на класацията – Швейцария, Ирландия и Дания. В резултат на повечето държавна намеса през последните години САЩ отбелязват нов спад – до 9-то място, а Великобритания отново влошава резултата си и се отдалечава от първите 10, заемайки 16-то място. Само допреди няколко години и двете страни влизаха в групата на свободните с резултат над 80 пункта, но към момента са под тази граница: САЩ – 77,8 пункта; Великобритания – 74,5 пункта.

„Свободните” икономики в Индекс 2011 са едва шест – Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария и Канада. Това са единствените икономики с резултат над 80-те пункта.

Отново всички региони са представени в топ 20 – начело Европа с 9 страни и Азиатско-тихоокеанския регион с 6 страни. От Европа начело е Швейцария, която трябва да се отбележи е в Шенген, но не е член на ЕС и съответно избягва европейските регулации и директиви. 

България отбелязва подобрение по отношение на икономическата свобода, като резултатът ни се покачва с 2,6 пункта спрямо предходната година. Това се отразява и на класирането ни, като тази година заемаме 60-то място – малко по-напред от Румъния и Турция, но и леко назад спрямо Македония. Важно е да се направи уточнението, че в Индекс 2010 се използват данни от края на 2009 и началото на 2010 г.

За последното десетилетие страната ни успя устойчиво да прескочи средният за света резултат, но продължава да изостава спрямо страните от Европа и да е далеч от най-свободните икономики.

Резултатът на България нарасна чувствително след 2000 г. (с повече от 15 пункта), като през последните години се наблюдаваше задържане на този ръст. Спадът от предходното издание е компенсиран със сегашното подобрение, но в дългосрочен план не се забелязва ясен тренд на към повече свобода. Като изключим шока, породен от кризата, то разпространението на икономическата свобода на практика е в застой.

Като ключови за България се определят валутният борд, ниските преки данъци и сравнително свободната търговия. Липсата на ясни правила и корупцията пък отново дърпат страната назад.

Влизането в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните ясно показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни все още далеч не са оползотворени. Повечето страни в ЕС се представят по-добре от страната ни.

Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане във времето. Индекса показва, че възстановяване разкрива нови възможности за промени, който трябва да бъдат оползотворени.  

Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона – 26-то място сред 43 страни в Европа. Въпреки това, отново попадаме в групата на умерено свободните. Отбелязваме подобрение по повечето показатели – начело с размер на правителството, парична свобода, инвестиционна свобода и свобода на труда. Най-голямото подобрение се дължи както на сравнително ограничения ръст на публичния сектор, така и на по-ниската инфлация – и двете причинени от кризата.

Спад се наблюдава единствено при свободата на бизнеса, като се отбелязва, че започването на бизнес може да бъде допълнително подобрено. За жалост, и този път не се наблюдава подобрение при правата на собственост, където резултатът ни е най-нисък. Корупцията продължава да е проблем, като подобрението е незадоволително. 

Индекс 2010 много ясно показва, че икономическата свобода на българите е най-силно заплашена от незащитените права на собственост и широко разпространената корупция. Това са единствените показатели, по които България получава резултат по-нисък от 50 пункта, като именно това е границата за да се наречем що годе свободни.

По-голямата икономическа свобода води до повече богатство и по-добри условия за живот. В основата на тази свобода е установяването на ясни правила и тяхното спазване, а именно тук българската държава среща най-сериозни трудности. Държавата трябва да постави фокуса си върху установяването на тези правила, а не да се намесва директно в определени сектори – било то чрез масирани харчове или тежки регулации.

Осигуряване на върховенство на закона и свиване на публичния сектор са политиките, който ще ни направят по-свободни и по-богати. 

По света

В тазгодишния индекс само 6 от 179 класирани страни се категоризират като „свободни икономики” (резултат над 80 пункта). Други 27 са оценени с рейтинг от 70 до 79.9, което ги поставя в категория „по-скоро свободни”. 57 икономики са определени като „умерено свободни” (с резултат между 60 и 69,9) – тук е и България, а други 57 са класифицирани като „по-скоро несвободни” (резултати от 50 до 59,9). Останалите 32 икономики са класифицирани като „репресирани“ (резултати под 50).

Политиките в отговор на кризата доведоха до сериозни промени в челото на индекса. Исландия отпадна от топ 20, като резултата и се срива с 5,5 пункта. Дания задмина САЩ, а Великобритания отново изостана и е извън топ 15.

Източник: Index of Economic Freedom 2011, ИПИ

Индексът поставя фокус върху политиките в отговор на кризата и неуспеха на масираните държавни харчове. Авторите на изследването посочват:

„Високите нива на държавни харчове в отговор на кризата не доведоха до по-висок икономически растеж. Много правителства избраха кейнсианската политика на масирани харчове за да стимулират търсенето, но тези разходи не създадоха работни места и не провокираха икономически растеж. Нещо повече, правителствените стимули изместиха тези на пазара и забавиха възстановяването.

…Индекс 2011 посочва убедителни аргумент за това, че икономическата свобода има положителни ефекти върху различни аспекти на човешкото развитие. Икономическата свобода спомага за намаляване на бедността, подобряване на социалните показатели, демократичното управление и устойчивостта на околната среда”.

Икономиките, определени като „свободни” и „по-скоро свободни”, също осигуряват добри условия за насърчаване на човешкото развитие, справяне с бедността и защита на околната среда. Авторите на изданието намират силна връзка между икономическата свобода и решаването на тези и други икономически и социални проблеми. 

Институт за пазарна икономика,  

Интернет страница: www.ime.bg

Електронна поща: [email protected];

02 / 952 62 66, 952 35 03

По-подробна информация, данните и предишните доклади на Индекс на икономическата свобода можете да намерите на адрес: http://www.heritage.org/index/

Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост. 

Индексът на икономическа свобода се изчислява по 10 категории: свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода,  свобода от правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, права на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общият резултат.