Възможности за моделиране на новата ОСП 2015-2020 г.

13 декември 2013

В следващия програмен период (2014-2020 г.) България ще може да преразпредели около 15 млрд. лева за селското стопанство – сума, близо двукратно по-голяма от създадената продукция в отрасъла през 2012 година. Размерът на сумата би могъл сериозно да повлияе на процесите в земеделието както през следващите седем години, така и след 2020 г., поради което е от жизненоважно значение разпределението му да стане на базата на сериозен анализ и при осъзнаване ефектите от всяко възможно решение.

България започна да прилага Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) с влизането си в ЕС през 2007 година. Начинът на подпомагане, който бе избран – схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в голяма степен предопредели и последствията, които започнаха да се наблюдават след първите години от прилагането ѝ[1].

• Растящите субсидии на хектар повишиха търсенето на земя и доведоха до значителното увеличаване на рентата и общите арендни плащания в земеделието (с над 250% за периода 2007-2012 година);
• Ръст на цената на земята с близо 133% за същия период;
• Възобнови се концентрацията в земеползването (спряла между 2003 г. и 2005 г.), като стопанствата, обработващи над 100 хектара стопанисваха над 82% от земеделската земя към 2010 година;
• Субсидиите не изпълняват основната си роля – подкрепа на доходите на фермерите. 6,5% от бенефециентите получават 78% от средствата;
• СЕПП води до неравнопоставеност между секторите в селското стопанство, концентрирайки финансовите стимули в отглеждането на зърнени и технически култури, където отиват 81% от субсидиите;
• Изкривяват се стимулите за производство и драстично спада делът на животновъдство, зеленчукопроизводсто и овощарство;
• Брутната добавена стойност на хектар спада с над 15% за периода след влизането на страната в ЕС;
• Връзката между СЕПП и потреблението на основен капитал е слаба. Значително по-съществена е връзката между разплащаните средства по ПРСР и инвестициите.

С наближаването на новия програмен период, който ще започне от 2015 г. и ще продължи до 2020 г. и който дава значително по-голяма гъвкавост в прилагането на ОСП, е важно да се анализират различните възможности за моделиране на подпомагането така, че да съответства максимално на нуждите на българското селско стопанство.

Във връзка с така описаните процеси в българското селско стопанство, протичащи през последните седем години, новата ОСП би следвало да обслужва определени цели на национално ниво. Институтът за пазарна икономика формулира следните цели, които биха могли да послужат за основа на дебат:

• Повишаване брутната добавена стойност на единица площ
• По-балансирано развитие на стопанствата
• Подобряване качеството на стадата
• По-равномерно разпределение на подпомагането
• По-висока инвестиционна активност

На тази база ИПИ разработи три варианта, които да послужат за основа на дебат по моделирането на ОСП за новия програмен период след 2015 година.

Вариант І – „Колкото повече – толкова повече (субсидии)”

• Отговаря на очакванията за повече субсидии от страна на фермерите
• Липсват достатъчно стимули за диверсификация на производството (съответно ръст на БДС/ха)
• Глад за земя поне до 2016 г. и ръст на общите арендни плащания до 12% през 2016 г. от 10,8% през 2012 година
• Запазването на плащането на глава добитък едва ли ще доведе до качествени промени в животновъдството
• Основната част от плащанията ще продължат да се концентрират в най-големите стопанства

Вариант ІІ – „Най-малкото съпротивление”

• Отговаря на вече възприетите параметри и осигурява приемственост
• По-равномерно разпределение на субсидиите между секторите
• Относително силна концентрация на плащанията в най-големите стопанства
• Качествена промяна в животновъдствотото едва ли ще се наблюдава при запазване плащането на глава
• Инвестиционната активност ще се запази на нивата от предходния период

Вариант ІІІ – „Повече инвестиции и проектно финансиране”

• Значително по-равномерно разпределение на финансовите стимули
• Повече капиталови разходи
• “Замразяване” стимулите за разрастване на свръх-едрите стопанства на базата на подпомагане
• Обвързването на плащанията с произведена и реализирана продукция ще доведе до повече стимули за ефективните стопанства и изсветляване на търговията
• По-балансирано използване на земята
• По-балансирано развитие на селските райони

Изводи и препоръки

• Преките плащания на площ имат твърде спорен ефект и влиянието им трябва да бъде ограничено
• Въпреки някои слабости и риск от злоупотреби, ПРСР се явява по-добър инструмент за увеличаване капиталообразуването
• Обвързаната подкрепа следва да става на базата на произведена и реализирана продукция (литър мляко, килограм месо, тон плодове/ зеленчуци)
• По ПРСР трябва да се гарантира еднаквото третиране на отделните сектори по отношение достъп до програми и разглеждане на проекти
• Може да се обмисли таван на ДП от 100% за горницата над 150 000 евро с проверка за свързани лица и произход на капитала
• Премахване на ДП и НД на ниво ЕС след 2020 г. и фокусиране на подпомагането изцяло на проектен принцип за инвестиции и научно-развойна дейност

[1] По-подробно виж „Анализ на ефектите от прилагането на директните плащания на площ в България”, Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика, май 2013 г.