Временна заетост – да, ама друг път

Временната заетост е все още недостатъчно навлязла като явление в България.  Причините за това  са много. От една страна, това е ниската цена на труда. Тя не създава достатъчно мотивация, интерес и ангажираност у евентуалните наети. Комбинирана с особеностите на българския  мениджмънт – слабостта в планирането и разделението на труда, както и във формулирането на ясни задачи и функции за персонала, правят постоянната заетост много по-атрактивна за предприятията. Многото различни и насвързани дейности могат да се разпръснат във времето, което от своя страна задържа и служителя, привлечен от постоянни доходи. Въпреки това, предприятията със сезонна заетост или непостоянно натоварване в частите на деня, месеца или годината трябва да имат алтернативи.

В Европа съществуват практики, които комбинират постоянната и временната заетост по доказано работещ начин. Много компании, които имат определен брой служители на безсрочни трудови договори с недостатъчна текуща ангажираност, се стремят да не ги освобождават, а да ги отдават под наем на други компании. Впоследствие агенциите за подбор на персонал започват да наемат сами хора, на които да осигуряват постоянна временна заетост в различни предприятия. Така агенциите стават реален работодател, а не само посредник.Тези услуги съществуват в различни модели, регламентирани са в различни трудово-правни отношения и т.н. Към момента около 2% от работната сила в ЕС е на разположение на такива агенции, като тази практика е по-широко разпространена в страни като Обединеното Кралство, Нидерландия, Франция и Германия.

С цел да защити правата на наетите по този начин служители, европейските институции повече от 10 години се опитват да въведат конкретни правни рамки за осъществяването на тези процеси на временна заетост. Първите стъпки в това отношение стават през 2001 г., но едва през 2008 г. с директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно работа чрез агенции за временна заетост се задават законодателни препоръки към отделните страни-членки. Директивата създава правната рамка за специални агенции по временна заетост, които ще бъдат реален работодател, заплащащ заплатите на служителите си с парите от наемането им от трето предприятие. Тези агенции по временна заетост трябва да са мярка срещу безработицата в ЕС, тъй като се очаква от тях, на базата на познаването на пазара и търсенето на работна ръка, да могат адекватно да запълват празнините им.

В България, след множество тристранни обсъждания между работодатели, синдикати и държавни представители се стига до споразумение, което е въведено като допълнение към Закона за насърчаване на заетостта, в крайния изискуем от ЕС срок – 5 декември 2012 г. По силата на споразумението на „тристранката”, подзаконовите промени се отлагат и до днес. Въпреки  че в Агенцията по заетостта все още не са въведени регистри, формуляри и прочие, на 1 Февруари 2012 г., на заседание на МС беше одобрена такса за регистрация на агенциите за временна заетост в размер на 740 лв. Неясно точно как при това положение, но според официалното прессъобщение на правителството, таксата е съобразена и с влизащата от следващата година Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл.74 на Закона за ограничаване на административното регулиране и контрол върху стопанската дейност и разходването им.  Очакваното намаляване на административното регулиране обаче се оказва илюзия.

Самият закон предвижда ограничаване достъпа до регистрация и до участие на фирми с такъв вид услуга. Член 74е., ал.2, точка 7 от Закона за насърчаване на заетостта изискват агенциите за временна заетост да имат сключена групова застраховка в размер на 200 000 лв. или банкова гаранция в размер на 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа. Тази гаранция ще намали значително броя на желаещите регистрация, т.е. на тези, за които ще бъде по силите (т.е. финансовите възможности) да си я позволят. Самият размер от 200 000 лв. не е обвързан с никаква логика – като например, обвързаност с изискуеми брой наети, период за наемане, регистрация по ДДС. Тези гаранции за някакъв вид ликвидност надали ще са нужни и при положение, че европейската директива специално позволява заплащането на работниците от страна на агенциите за временна заетост да става след заплащането на последната от страна на предприятието, ползвател на труд.

Логично е да се очаква, че ограничаването на броя на участниците като агенции за временна заетост ще доведе до задушаването на този бизнес още в зародиш. А един такъв резултат в крайна сметка противоречи на целта за увеличаване на заетостта в ЕС и в България в частност посредством по-гъвкави форми на работа – временна, почасова, надомна и т.н. Колкото повече смазваме фирмите с регулации с цел да защитим тези, които те наемат, толкова по-малко стимули ще имат те да работят на този пазар.

*Авторът е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.