Време е за промени при администрирането на ДДС

Автор: Калоян Стайков / 26.02.2016
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Данъкът върху добавената стойност е най-големият приходоизточник в консолидирания бюджет. Въпреки че налогът е потребителски, той се администрира и внася от бизнеса. Предвид важността му за публичните финанси и допълнителните разходи, които вменява на частния сектор трябва да се полагат постоянни усилия за подобряването на ефикасност на облагането с ДДС.

В рамките на кампанията „Бизнес без препятствия” ИПИ направи преглед на въвеждането на ДДС в България и настоящата процедура по регистрация. Целта на доклада е да идентифицира и представи възможности за подобряване на задълженията свързани с администрирането на ДДС както от бизнеса, така и от данъчната администрация.

Данните сочат, че регистрираните лица по ЗДДС се увеличават близо двойно в периода 2008-2014 г., което увеличава тежестта от администрирането им като отделено време и хора от данъчната администрация.

В същото време през 2014 г. около 2/3 от нефинансовите компании са регистрирани по ЗДДС. Това представлява сериозна тежест за икономиката, като се има предвид структурата на тези предприятия – около 99,8% са микро, малки и средни предприятия[1]. Дори и само тези две особености са достатъчна причина за постоянни усилия за облекчаване на административната тежест върху микро, малки и средния бизнес, но и за връщане към основополагащия въпрос - колко данъчно задължени лица могат да бъдат администрирани.

Предложените от ИПИ реформи са в няколко посоки и могат да се разделят на три групи.

 

I. Краткосрочни мерки, неизискващи допълнителни разходи:

  • Публикуване на ясни и изчерпателни изисквания за необходимите документи - допълнителното изискване на документи трябва да е само по изключение;
  • Премахване на част от изискваните заявления;
  • Служебно изискване на всички документи, за които това е възможно;
  • Създаване на лесни за използване електронни услуги;
  • Намаляване на законовия срок за регистрация от 14 дни на 8 дни.

 

II. Средносрочни мерки:

  • Разписване на ясна процедура за провеждане на данъчни проверки;
  • Изготвяне на ускорени процедури за коректни платци и компании, търгуващи със стоки и услуги с нисък фискален риск;
  • Повишаване на административния капацитет и по-висока ефективност на проверките;
  • Повишаване на ефективността на данъчната администрация чрез насочване на освободения ресурс от предложените мерки към проверки и ревизии в сектори, компании и стоки/услуги с висок фискален риск;
  • Правилно моделиране на предлаганите услуги, в чиито център трябва да е клиентът – бизнесът, а не администрацията.

 

III. Дългосрочни мерки:

  • Изготвяне и публикуване на анализ за ползите и разходите от промяна на задължителния праг на съответно 100 000 лв., 150 000 лв., 200 000 лева, включително:

-          оценка на потенциалната загуба на приходи за бюджета;

-          потенциален брой и профил на търговците, които биха се дерегистрирали[2];

-          ползи за бизнеса от спестени разходи;

-          ползи за администрацията под формата на освобождаване на ресурси за други дейности.

 

Целият анализ можете да прочете тук.

 

Повече информация за кампанията е достъпна тук.

 

За въпроси и коментари:

Калоян Стайков, икономист, ИПИ

02 952 62 66, kaloyan@ime.bg

 

 


[1] Само микро предприятията – с персонал до 9 души, са 92% от всички.

[2] Необходима е прогнозна оценка на база на техните контрагенти – ако голяма част от тях също са регистрирани, вероятността за дерегистрация е ниска, а ако делът им е малък – висока.