Вредна грижа за пациента

Автор: Калоян Стайков / 11.11.2016
0 гласа, средно: 0.0 от 5

След приемането на Националната здравна карта, чиято цел е да ограничи броя на договорите, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сключва, а оттам и „изтичането” на средства от нея, идва време и за въвеждане на Национална аптечна карта. Друг е въпросът, че нито приемането на здравната карта, нито ограниченията за сключване на нови договори за НЗОК от края на 2014 г. не водят до по-малко разходи. Напротив, разходите все така се увеличават и вместо предприемане на структурни реформи, се прибягва до добре изпитания метод на прехвърляне на проблема за следващата година.

Здравната карта прави оценка на потребностите на населението от извънболнична и болнична помощ, на която база НЗОК ще има възможност да откаже сключване на договор при наличие на „излишък” от такива услуги. Идеята на аптечната карта, предвидена в Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, е малко по-различна. Най-общо целите са три:

  • намаляване на административните разходи за откриване на аптеки в населени места с недостиг на такива;
  • разкриване на аптеки, в които работят магистър-фармацевт с по-малък от изискуемия стаж и помощник-фармацевт в населени места с недостиг на аптеки;
  • задължителен денонощен достъп на места, където има недостиг на такъв, който се осигурява по график, изготвен от регионалната здравна инспекция (при неспазване на графика следват санкции).

Тъй като и трите цели се занимават с дефицит на аптечни услуги, естественият въпрос е: дали този дефицит е резултат от „пазарен провал” или причината се крие другаде? Имайки предвид, че здравеопазването е един от най-силно регулираните сектори в страната, едва ли проблемът идва от пазара, а по-скоро е свързан със самите регулации, които създават дефицити на услуги. Предвижданите промени може и да се предлагат като грижа за пациента, но тя не е безплатна и цената ще бъде платена от аптеките, а след това и от клиентите им.

Сходна е ситуацията и с други две предложения в законопроекта, които също трудно могат да се обяснят с някакъв „пазарен провал”. Едното предвижда възможност за ограничаване на паралелния износ (продажба на медикаменти от държави членки с по-ниски цени на медикаментите в други страни с по-високи цени) от България.

Причината не е в коравосърдечните капиталисти, които трупат печалби на гърба на страдащите пациенти, а се крие в постоянното желание на управляващите за намаляване на разходите на НЗОК, което, както вече обърнахме внимание, така и не се случва. С тази цял бяха приети редица промени, но двете водещи причини за проблема са:

  • задължителна отстъпка от 10% от цената на лекарствата без аналог и под патентна защита, които се плащат от НЗОК;
  • ценови коридори при производството на лекарства, финансирани от НЗОК, и оценка на здравните технологии, при която се преценява дали е икономически ефективно здравната каса да плаща определена медикаментозна терапия.

И двете нововъведения имат един и същи ефект – намаляване на оборота на компаниите, а оттам и на печалбите им, аналогично на регулациите при аптеките, които увеличават разходите, а оттам и подриват печалбите им. При тази ситуация е естествено компаниите да потърсят реализация на продукцията си другаде и именно това искат да предотвратят управляващите. Това обаче не е пазарен, а регулаторен проблем – създават се непоносими за бизнеса регулации, уж с грижа за пациента, които отблъскват частните компании и в крайна сметка водят до дефицит на лекарства, който вреди на същите пациенти, за които държавата уж се грижи.

Подобно ограничение се въвежда и в началото на 2014 г., но е атакувано и отхвърлено от Конституционния съд не на последно място, защото подобни ограничения противоречат на чл. 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който забранява количествените ограничения върху износа между държавите членки. Такива са позволени единствено ако се „докаже, че паралелният износ на лекарства е причина за недостига им“. Подобно доказателство би било доста трудно, тъй като паралелният износ не е причина, а е следствие на сбъркана административна намеса, която, отново, вреди на пациента.

Ситуацията с вноса е сходна, но тъй като няма как вносителите да бъдат накарани насила да внасят определени лекарства и да ги продават на определени цени, затова се предвижда създаване на търговско дружество за търговия на едро с лекарства. При какви условия ще работи това дружества и какви цени ще успее да договори е пълна мистерия, но на фона на представянето на останалите държавни компании, едва ли ще е ефективно. Примери за неработещи държавни компании има много, като някои от тях дори си имат собствени футболни отбори от години (ПФК Берое), а други  - едва отскоро (Локомотив-БДЖ).

Твърде често управляващите прокарват зловредни регулации под претекст, че се грижат за пациентите, но в крайна сметка именно пациентите са потърпевши от тях. Ако прекомерната регулация докара дадена компания до фалит, тя винаги може да се премести в друга страна, но ефектът за България би бил съкрушителен – загуба на инвестиции, загуба на работни места, загуба на покупателна способност и, най-важното, ограничен достъп на пациенти/клиенти до качествени продукти и услуги. Та в стремежа си да се грижат за народа, би било хубаво управляващите да се опитат, като първа стъпка, да не ограничават достъпа му до лекарства.