Вратичка в Закона за обществените поръчки ще позволи източване на средства

В началото на месеца някак незабелязано от медиите и обществено Министерски съвет (МС) одобри редица промени в Закона за обществените поръчки. Като цяло законопроектът урежда някои аспекти на възлагането на обществествените поръчки (ОП) и контрола върху процедурите, когато ОП са финансирани от европейките фондове.

Един текст, обаче, променя изцяло практиката за възлагане на ОП. Законопроектът ще даде възможност за т. нар. „пряко възлагане” на дружества, свързани с възложителя, т.е. възложителят ще може да възложи изпълнението без да обявява процедура за обществена поръчка или търг. Подобно възлагане се допуска дори, когато дружеството все още няма оборот, като за достатъчно условие е „при създаването му да е предвидено годишният му оборот да се реализира от услугите, които предоставя на възложителя” (§ 4 от ЗИД на ЗОП). Така, например, министерството може да си създаде дружество и директно да му възложи дейността. Подобна вратичка в закона много прилича на скрит канал за източване на средства, а имайки предвид ситуацията в България никой не се съмнява, че тя може да използва именно за подобни сделки. 

Нещо повече, законопроектът идва тъкмо, когато стана ясно, че в близо 60% от проведените ОП през 2010 г. има сериозни нарушения[1]. Като се има предвид, че немалка част от бюджетните средства се разходват според ЗОП, стимулите за нарушаването на разпоредбите са доста привлекателни за недобросъвестните управляващи.

Освен това, тази законодателна промяна създава възможност за уютното съществуване на неефективни паразитни дружества, противно на всякакви пазарни принципи за ефективност и рентабилност. Те ще съществуват и генерират оборот от правителството без някой да го е грижа дали тези фирми изпълняват съответната поръчка за най-ниската възможна цена и предлагайки най-доброто качество.

Може би подозирайки, че въвеждането на „прякото възлагане” е меко казано нередно, в съобщението на МС се казва, че „прякото възлагане ще се осъществява в силно ограничен режим”(!). Такова нещо като „пряко възлагане” изобщо не би трябвало да има, независимо дали някой някога ще се възползва от него. Обратно на намеренията на МС, Законът за обществените поръчки трябва да осигури прозрачност на възлагането, конкурентно начало и разширяване на обхвата им.

 


[1] Виж Красимир Петкашев, „Обществените поръчки: неразрешеният проблем за правителството”, бюлетин Преглед на стопанската политика, бр. 528 


Свързани публикации.