Великденска хумореска с участието на прокуратурата и други лица

Автор: Иван Брегов / 13.04.2017
2 гласа, средно: 4.5 от 5

В предпразничните дни изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол предаде на прокуратурата (по искане на последната) информация за най-значимите приватизационни сделки. По думите на директора, прокуратурата ще цели да установи корупционни ли са сделките, какви са изпълнените и неизпълнените договорни задължения на купувачите, имало ли е предоговаряне чрез анекси на някои от договорите и това ставало ли е под политически натиск.

От пресцентъра на прокуратурата няма изявление по тази информация. Възможните практически трудности, които би трябвало и прокуратурата да е предвидила преди са захване с начинанието, са няколко.

  • Какъв е обхватът на сделките, които ще разследва прокуратурата?

На първо място е невъзможно да се намерят ясни критерии за това кои сделки са „значими” и кои – не.

Прокуратурата може да избере критерий за проверка според цената на сделките, записана в приватизационните договори. Но често пъти зад минималната приватизационната цена стоят огромни дългове и/или ангажименти за инвестиции. Например, приватизацията на едно предприятие, продадено за 1 лев поради натрупаните огромни задължения, не прави сделката незначителна. Реалната цена на сделката е стойността, която купувачът иска да закупи, намалена със задълженията на предприятието и е различна от продажната от 1 лев.

  • Проблемът с давността и отговорността

Ако приемем, че прокуратурата успее да събере доказателства, годни да докажат извършено престъпление, то престъплението най-вероятно би било от вида на стопанските или документните престъпления, или пък престъпления против дейността на държавните органи. Този тип противоправни действия се наказват с лишаване от свобода до 10 години в най-тежките случаи. Наказателното преследване би се изключило по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години от извършването на престъплението. Голяма част от приватизационните сделки приключиха преди доста повече от 10 години.

За извършването на приватизацията решенията са вземани често от колективни органи и това още повече би затруднило прокурорското дирене на вината и виновните.

  • Трябва ли договорите да се спазват?

Дори да превъзмогне дотук изброените трудности, нищо чудно прокуратурата за пореден път да отстоява становище, близко до правния абсурд. За пример можем да посочим вече направения протест от страна на Върховна административна прокуратура по решението на КЕВР за увеличението на цената на водата в София. Накратко, в казуса със „Софийска вода” прокуратурата протестира срещу един от постулатите в правото – този, че договорите трябва да се спазват (Pacta sunt servanda). А неизпълнението им знаем до какво води – плащане на дължимото плюс лихвите и разноските за поредния скъп за България международен търговски арбитраж.

  • Търсене на политически удобните виновни

Предстои ни да видим как прокуратурата ще разрови документалното минало на приватизацията, за да намери имена с удобно приложение. После ще плъзнат познатите предварителни проверки и дълго ще отлежават във „фризера” с компромати срещу неудобни лица. След това ще бъдат изваждани за назидание по време на политически панаири /избори, референдуми и др./. За случаите, в които не се намерят неудобни за предварителна проверка, ще се спретнат множество на брой обвинения срещу неизвестен извършител, които в рамките на една година ще бъдат прекратени. Резултатът изглежда да е предизвестен.

Остава размишлението защо прокуратурата се захваща с отдавна забравени приватизационни сделки, а не прояви повече активност с настоящите корупционни болежки на обществото – резултати по КТБ няма, разследването по Яневагейт беше прекратено, не се разбра кой открадна тефтерчето на Филип Златанов и как Христо Бисеров се оказа невинен.

Не знаем и дали прокуратурата се е самосезирала по изявлението на Лидия Шулева от януари 2017 г. относно провалената сделка за приватизацията на Булгартабак поради „факс от Москва и липсата на подкрепа от ДПС”[1]. А знаем ли кой е действителният собственик на Булгартабак?

  • Защо сега се активизира именно прокуратурата?

През март 2015 г. Борисов предложи прокуратурата да може да атакува сделки, когато са в ущърб на обществения интерес. В края на октомври 2016 г. Борисов обеща проверка на всички приватизационни сделки на прехода. През април 2017 г. се очаква Борисов да е отново министър-председател. 

Когато държавните институции не изпълняват основните си правомощия по предписанието на закона, те винаги се превръщат в политически инструментариум. Това може би е последователното развитие на идеологическия конформизъм от социалистическо време, стеснил се до опростен партиен конформизъм в настоящето. На мегдана на българската политическа посредственост прокуратурата играе винаги главна поддържаща роля.

 


[1] Виж интервю с Л. Шулева: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/lidija-shuleva-pred-btv-ruski-faks-provali-privatizacijata-na-bulgartabak-prez-2005-g.html