В кои области престъпността е най-висока и колко са разкритите престъпления

Тази седмица Министерството на вътрешните работи публикува статистиката за регистрираните престъпления и тяхната разкриваемост
през 2016 година.

Данните показват, че относителният брой на регистрираните престъпления продължава да намалява непрекъснато и стабилно след 2013 г. и вече напълно очертава тенденция към намаление след пика в началото на кризата. Трябва да се има предвид, че не всички престъпления се регистрират, а България е сред страните, в които доверието към полицията е най-ниско.

През 2016 г. абсолютният брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността намалява с 1/3 спрямо 2000 година или до 12,6 на хиляда души от населението, което е най-ниската стойност за периода. Все пак трябва да се има предвид, че регистрираните престъпления са само грубо приближение на извършените престъпления. В страни с ниско доверие в правоохранителните органи само част от престъпленията се докладват от потърпевшите. Сред недекларираните обикновено попадат различни видове кражби, отвличания срещу откуп, изнасилвания и др. Т.е. увеличението или спада на регистрираните престъпления може да отразява много повече увеличено или намалено доверие в полицията, отколкото промяна в престъпността.

Делът на разкритите престъпления пък се повишава за трета поредна година и достига 48,2%. Най-висока разкриваемост е регистрирана през 2004 г., когато разкритите престъпления прехвърлят 60%.

Интересен е и регионалният поглед. Разликите между различните области продължават да са значителни. Зоните с най-висока престъпност са северозападният край на България и областите по Черноморието. През 2016 г. правопропорционална връзка между степента на икономическо развитие и по-големия брой на престъпленията е по-слаба, но отново се забелязва. И през 2016 г. най-висок е относителният брой на престъпленията в Бургас и столицата (над 16 на хиляда души), а най-нисък – в област Смолян (под 6 на хиляда души). Само в пет области регистрираните престъпления спрямо броя на населението са нараснали в сравнение с 2015 г. (Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград и Ямбол), а в три от областите престъпленията са нараснали спрямо 2000 г. – Ловеч, Сливен и Хасково.

Разкриваемостта на престъпленията показва сходна картина. Най-сигурната област е Смолян, където делът на разкритите престъпления достига близо 74%, а най-малко сигурните области отново са столицата и Бургас, където се разкриват около 1/3 от престъпленията. Спрямо 2015 г. във всички области делът на разкритите престъпления е по-висок, като най-голямо е увеличението в областите Видин и Добрич (почти с 20 п.п.), а най-малко – в столицата (с 2 п.п.) Спрямо 2000 г. пък в шест от областите има намаление на разкриваемостта като най-голямо е то в област Габрово (под -20 п.п.). Областта с най-високо подобрение пък е Благоевград (над 20 п.п.).

Като цяло се забелязва обратнопропорционална връзка между регистрираните престъпления и разкриваемостта, т.е. в областите с по-малък брой регистрирани престъпления спрямо населението делът на разкритите престъпления е по-висок. Това вероятно може да се обясни с по-ниската натовареност на правоохранителните органи при ниска престъпност и възможността им да работят повече и по-качествено по разкриване на престъпленията. Има и изключения – така например, в областите Габрово и Враца престъпленията са относително много, но и разкриваемостта е сравнително висока.

Съвсем случайно, но много навременно националната статистика за престъпленията и тяхната разкриваемост беше публикувана със статистиката на Евростат за разходите на обществен ред и сигурност през 2015 година. Данните показват, че именно България е държавата в ЕС с най-много разходи за полиция като отношение към БВП – 2,8% при средно 1,8% за 28-те държави членки.