В 10 области над 2/3 от пътищата не са в добро състояние*

Изграждането и поддържането на добра инфраструктура и по-специално – пътна мрежа, е един от приоритетите на правителствата през последните години. Фокусът върху строителството на нови и рехабилитацията на съществуващи пътища бе продиктуван най-вече от отпуснатите на страната значителни средства за такива проекти от предприсъединителните фондове до 2007 г., както и от структурните и кохезионния фонд на ЕС след това.

Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева отбеляза колко лошо е състоянието на пътищата в страната и сподели, че кабинетът дори обмисля връщането на четвърти клас пътища в републиканската пътна мрежа. Според министър Терзиева ежегодно като начало трябва да се предвиждат по 70-100 млн. лв. за рехабилитация и поддържане на третокласните пътища в България. На фона на по-ниска от заложената събираемост на приходите и постоянно увеличаващи се разходи, което наложи и актуализацията на бюджета преди дни, дали един такъв значителен разход би могъл да се задели при сегашната икономическа реалност.

Освен ако икономиката  не възобнови високия си ръст отпреди кризата. Или пък не се оптимизират значително държавните харчове в неефективни системи като сигурност, администрация или здравеопазване.

Пари за пътища

Трябва да се има предвид, че преди дни министерството съобщи, че България няма да може да усвои близо 2,5 млрд. лева европейски средства за изграждането на нова инфраструктура заради отхвърлените от Конституционния съд законодателни промени за по-бързо отчуждаване на имотите, на които трябва да се строи.

Тоест въпреки увеличението на усвоените средства от европейските фондове през последните години отново са налице непредвидени фактори, които е вероятно да не позволят максимално оползотворяване на средствата по оперативните програми.
Всъщност усвояемостта на европари по оперативна програма „Регионално развитие“ до края на полугодието показва, че реално изплатените суми са близо 700 млн. евро, което е 43,04% изпълнение спрямо заделените средства по програмата. При положение че реално програмният период приключва през 2013 г., този процент разкрива реален риск от неусвояване на парите дори и в допълнителния срок от 2-3 г. след приключване на програмния период.

Само преди месец правителството прехвърли 20 млн. лв. от пътищата към железопътния транспорт. Този трансфер трябваше да осигури част от недостигащите 48 млн. евро за подготовка на железопътните проекти за периода 2014-2020 г., изпълнявани от Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Още повече че през пролетта служебният кабинет пренасочи около 20 млн. лева, 
заделени за магистралите „Хемус“ и „Марица“, за които беше преценено, че няма да бъдат използвани до края на 2013 г. Тези пари бяха използвани за покриването на пакет от социални плащания.

Какво е състоянието  на пътищата. Към края на миналата година пътната мрежа в страната е с обща дължина от 19 602 км, като от тях 541 км са автомагистрали, 2975 км са първокласни, 4034 км са второкласни, а 11 767 км са третокласни пътища.
Делът на пътната настилка в добро състояние е 40,3% през 2012 г. Това показват данни на Агенция пътна инфраструктура (АПИ), предоставени на Института за пазарна икономика от Националния статистически институт. АПИ оценява състоянието на републиканската пътна мрежа (автомагистрали, I клас, II клас и III клас пътища) с тристепенна скала – добро, средно и лошо състояние.

За сравнение през 2011 г. делът на пътищата в добро състояние е 33,4%, а през 2010 – 30,9%. Това показва подобряване на състоянието на пътищата както за магистралите, така и за различните класове пътища.

Разбивката на състоянието на пътищата по региони показва, че областите с най-добро състояние на пътната мрежа, над 50% от републиканската мрежа, са общо 7. От друга страна, въпреки подобрението на пътната инфраструктура за страната, в 10 области под 1/3 от пътищата са в добро състояние.

Какви са изводите? Като цяло в пътната мрежа в България има подобрение, въпреки че състоянието на пътищата от републиканската мрежа, които могат да се класифицират в добро състояние, все още са по-малко от половината. В същото време България усвоява все повече пари по европейски проекти за рехабилитация на пътищата и строеж на нови такива. Това прави необоснована необходимостта от залагане на допълнителни пари от държавния бюджет, особено в момент, когато икономиката все още търпи негативите на кризата и последвалата я стагнация и очевидно излишни пари в бюджета няма, щом дори се наложи актуализация на бюджета.

По-добре е усилията да бъдат насочени към продължаване на усвояването на средства от Европейския съюз, които така или иначе са предвидени за тези цели. Основна задача на управляващите е и да следят качеството на изпълнението на пътните проекти. Добрата инфраструктура е изключително важна за икономическия растеж, но не може да бъде цел сама по себе си.

* Статията е публикувана за първи път във в-к „24 часа” на 6 август 2013 година.