Увеличаващата се роля на Федералния резерв. В интерес на качеството е необходимо разделяне на функциите*

Защо тези, които се специализират в индивидуални спортни дисциплини почти винаги са рекордьорите, което контрастира с тези, които се конкурират в същите дисциплини, само че като част от пентатлон? Също както атлета, който опитва да прави всичко (или поне пет неща), така и Федералния резерв (централната банка на САЩ) става все по-малко компетентна с увеличаване на броя на функциите й.

Федералният резерв би трябвало да дава на САЩ стабилна валута, но въпреки това днес са необходими $21,60 за същата покупателната способност на $1 от 1913 г., годината, в която той беше основан. (В 124-те години преди основаването му почти нямаше никаква постоянна промяна в покупателната способност на долара. Имаше известна инфлация по време на Гражданската война, която беше неутрализирана с бавна дефлация в следващите 40 години.)

Федералният резерв би трябвало да регулира банковата система, за да даде финансова стабилност, и въпреки това много повече банки са фалирали откакто той беше създаден, а събитията през изминалата година са показателни как той не може да доведе до финансова стабилност. Федералният резерв се е превърнал в нещо като голяма пожарна с постоянен процент от служители, които са подпалвачи, така че колкото тя става по-голяма, толкова повече са пожарите. И въпреки това политиците настояват за все по-голяма пожарна (или Федерален резерв), вместо по-малка, която да се отърве от подпалвачите. (Същото може да се каже за по-голямата част от правителството)

Федералният резерв страда от противоположни отговорности едновременно вътре в организацията и други държавни агенции и действия. Нагърбено е с поддържането на пълна заетост, но дългосрочното ниво на заетостта зависи много повече от държавна фискална политика (данъци, правителствено харчене и регулаторни тежести), отколкото от монетарна политика.

Държавата опитва да защити банковите вложители чрез застраховки на депозитите (администрирани от Федералната корпорация за застраховка на депозитите), но това добавя систематичен риск към банковата система, като прави клиентите на банките по-малко загрижени за финансовото здраве на банките, с които работят. Това също нарушава пазарната дисциплина, което се добавя към тежестта, която Федералния резерв носи.

Данните за последните 35 години показват, че паричното предлагане измерено в М1 (валута и разплащателни сметки) е растяло с рекордните 40% на година по време на голямата инфлация в края на 70-те години, а само за последната година М1 е нараснало с 20%.

Причината инфлацията да е стабилна въпреки увеличеното парично предлагане е, че скоростта на парите – броя пъти, които един долар е похарчен за 1 година – пада. Хората скатават пари, вместо да купуват нови къщи и коли.

Веднага след като излишните запаси се отработят и световните цени на суровините започнат отново да се покачват, страховете от инфлация ще дойдат бързо и хората ще бързат да се отърват от техните долари като купуват „разни неща". Освен ако Федералният резерв не премахне всички нови пари, които създаде, инфлацията ще дойде ревяща отново.

За съжаление Федералният резерв стана прекалено политизиран – въпреки обявената му независимост – и следователно е малко вероятно да реагира бързо и цялостно, за да премахне инфлационните пожари, които започна. Председателят на Федералния резерв Бен Бърнанке изглежда, че е злоупотребил с властта си като е накарал принудително Бенк ъф Америка да купи Мерил Линч, въпреки че големите директори стигнаха до заключението, че покупката не е в интерес на акционерите на Бенк ъф Америка. Това беше направено, за да бъдат щастливи Хазната и политическите актьори във Вашингтон.

Федералният резерв трябва да бъде разделен. Докато правителството настоява да поддържа монопола над производството на пари, то има нужда от съвет, който има единствената отговорност да поддържа стабилност на цените (в сравнително конкретен тесен обхват, като плюс или минус 2%). Ако гуверньорите на Федералния резерв не се справят, те трябва да бъдат освободени.

Банковите регулаторни функции на Федералния резерв трябва да бъдат прехвърлени на отделна агенция. Ако федералното правителство иска да спасява компании и да служи като кредитор от последна инстанция, то трябва да слага пасивите на своя собствен баланс.

Новата централна банка не трябва да бъде задължавана да купува държавен дълг. Това ще принуди политиците (Конгреса и президента) да намалят харченето или да вдигнат данъците, за да платят целите лихви по облигациите. (На сегашното ниво на правителствено харчене вдигането на данъците няма да проработи. Данъците вече са над дългосрочно оптималното ниво. Увеличаването на данъците единствено ще доведе до по-бавен икономически растеж, а не повече данъчни приходи.)

По-умните хора във Вашингтон разбират, че трилионите новопохарчени долари ще бъдат „изплатени" основно чрез „инфлационния данък", което ще бъде най-тежко за хората без активи – т.е. бедните, за които президентът и много от Конгреса твърдят, че се грижат толкова много.

Взимайки предвид поведението на Федералния резерв по време на тази икономическа криза, няма основание да се вярва, че членовете му изведнъж ще придобият смелостта да се противопоставят на техните политически господари в Белия дом и Конгреса и просто да кажат „не".

Не очаквайте Америка без разрушителна инфлация докато функцията на Федералния резерв за парично предлагане не е отделена от функцията за финансова регулация и докато гуверньорите му нямат не само техническата компетентност, но и индивидуалния кураж и характер да правят това, което е необходимо.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 8 юли 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.