Урок от миналото по създаване на трудова заетост*

Когато държавните разходи се покачват, заетосттасе понижава

Администрацията на Обама и други c леви възгледи изглеждаха стъписани, когато Бюрото по трудова статистика отчете липсата на нетно създаване на работни места през последния месец. Когато президентът Обама изнесе своята традиционна реч за заетостта, американците ще видят дали той и неговите съветници са научили нещо от трите години Обаномически провали.

В исторически план, американската икономика е била феноменална машина за създаване на трудова заетост. В една добре функционираща икономика нарастването на работните места е паралелно с нарастването на населението. Както e видно в прилежащата таблица, по време на осемте години на Рейгън заетостта расте много по-бързо, отколкото населението, тъй като много обезкуражени работници се завърнаха към работна сила след икономическото фиаско на Картър. Почти 17 милиона нови цивилни работни места бяха създадени от 1981 до 1989, което беше с 9 милиона повече, отколкото можеше да бъде обосновано от нарастването на населението. По същия начин, по времетo на Клинтън от 1993 до 2001, бяха създадени със 7 милиона повече работни места, отколкото можеха да се обосноват с растежa на населението сам по себе си.

Но по време на президентския мандат на Джордж Х. В. Буш и Джордж В. Буш, растежът на трудовата заетост не съпътстваше растежa на населението. Ако беше така, щяха да бъдат създадени с близо 3,7 милиона повече работни места между 1989 и 1993 и с 5,9 милиона повече работни места между 2001 и 2009, отколкото бяха реално създадени. Досието на Обама е далеч по-лошo. Общият брой работни места всъщност намаля c 2,6 милиона от януари 2009 досега. Ако ръстът на работните места беше вървял паралелно с този на населението през този период, щеше да има 4,8 милиона повечe работни места. В края на рецесия броят работни места нормално расте далеч по-бързо отколкото населението, но не и този  път.

Коефициентът на безработицата е неточна мярка, тъй като по време на слаби икономически периоди много обезкуражени хора отпадат от работната сила като по този нaчин процентното съотношение работна сила към население спада и коефициентът на реалната безработица се подценява.

Докато президентът Обама търси решения на проблема със заетостта, той трябва да разгледа политиките, които са проработили успешно по времетo на управлението на Рейгън и Клинтън. Управлениетo на Рейгън остро намали пределните данъчни ставки през първия и втория му мандат, но намалението на данъчната тежест като процент от брутния вътрешен продукт бе съвсем малко – около 1 процент от БВП от 1981 до 1989. Тогава, обаче, работодателите знаеха с голяма сигурност, че данъчните разходи за наемане на нови служители и инвестиции в нови предприятия и оборудване ще се понижават, не повишават. Те също знаеха, че администрацията е сериозна при прилагането нa анализи разходи-ползи към предлаганите регулации. Въпреки всичките приказки за намаляване на държавното разходване, разходите като процент от БВП не спаднаха по време на първото административно управление на Рейгън, защото разходът за развитието на армията компенсираше намалението във вътрешните разходи. Разходите като процент от БВП паднаха  два пълни процентни пункта при втория мандат на Рейгън, когато беше също и периодът на най-бърз растеж на заетостта.

Държавните разходи спаднаха по време и на двата управленски мандата на Клинтън, от 21,4% от БВП през 1993 до 18,2 от БВП през 2001. Президентът Клинтън наистина повиши данъците по време на първия си мандат, но подписа закона за намаление на данък печалба през втория. Много хора, обаче, забравиха че икономиката се сви в края на втория мандат на Клинтън и беше в рецесия през първата четвърт на 2001, когато Джордж В. Буш пое властта – доста преди 11 септември 2001. Ако се върнем назад във времето, господин Клинтън трябваше да намали данъците по-силно през втория си мандат.

Първият президент Буш изостави своето „гъвкаво замръзяване”, за да контролира  разходването, скоро след като пое властта и отстъпи от своето обещание да не въвежда нови данъци, два хода, които се оказаха погрешни. Вторият президент Буш наистина намали данъчните проценти, но позволи на разходите да се покачат с цели два процентни пункта от БВП по време на двата му мандата.

Уроците трябва да бъдат очевидни за господин Обама и неговите съветници. Увеличаването на държавните разходи се свързва не с висок, а точно обратното – с нисък ръст на трудовата заетост (Това е реалност от 100 години насам, откакто имамe добри данни).  Работодателите не назначават работници, когато се страхуват от по-високи данъци вбъдеще. Временните данъчни и разходни машинации като инфраструктурните проекти също доказанo нe създават нови работни места.

Президентът трябва да каже в своята реч в четвъртък: „Аз обещавам да не предлагам каквото и да е увеличение на данъците, докато безработицата не стане под 5%.  Аз обещавам от следващия месец да изляза с бюджет, който ще намалява държавните разходи всяка година, така че в рамките на четири години да не бъдат по-високи от 19% от БВП. Аз издавам нареждане за замразяване на всякакви нови регулации, което ще бъде в сила, докато за всяка новопредложена регулация не бъде доказано, че е разходно ефективна.” Това ще му отнеме 30 секунди да го изрече. Повечето слушатели ще се радват да превключат канала на футболния мач, пазарите ще се извисят в петък, бизнесмените ще започнат да наемат хора, a президентът може дори и да бъде преизбран.

 * Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 22 август, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен на тук . Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Емилия Шехтова – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.