Упълномощаване на регулираните*

Широко известно е, че прекомерната регулация безсмислено унищожава работни места. Въпросът e какво да се направи по въпроса. Президентът Обама може би непреднамерено спомогна за достигане на решение по време на дебатa си миналата седмица с един фермер от Айова, който се оплака от прекомерната цена на регулациите. В своя отговор към фермера, господин Обама каза: „В много от случаите ще прилагаме здрав разум. Ако някой има идея, а ние мислим, че не е добра, защото води до повече разходи отколкото ползи, ние няма да я приемем.” Това е хубаво изказване, което обаче не е вярно в прекалено много случаи, независимо дали президентът го знае или не.

Преди време президентът припозна концепцията за анализ разходи-ползи по отношение на регулациите и издаде постановление, по подобие на предишните президенти, с което налага изискването министерствата и ведомствата да извършват анализи разходи-ползи зa регулации, които се очаква да имат „съществено” влияние (често дефинирано като струващи над $100 милиона). Чиновниците често просто игнорираха изискването за анализ разходи -ползи с извиненията, че регулацията не е „съществена” (което те не биха могли да знаят преди да извършат анализа) или, че нямали време и т.н. Президентът предложи на фермера да поговори с Министерството на земеделието по оплакването си, но репортери, които се опитали да се свържат с министерството по този повод, получили същото бюрократично разиграване и подаване на топката, характерно за правителственото управление – успех, господин фермер.

Сега президентът ни казва, че се опитва да направи всичко възможно да създаде работни места. Членове на администрация му признаха, че тези регулации, които не могат да издържат теста на анализа разходи-ползи костват работни места – нещо, което  всеки с основно икономическо разбиране осъзнава. Ние също знаем от десетилетия опит и от теорията на „публичния избор”, че регулаторните агенции не са склонни да си опростят регулациите, тъй като те самите имат преки интереси в създаването на повече регулации за администриране –икономиката да върви по дяволите. Повечето анализи разходи-ползи, извършени от правителствените агенции, са малко повече от едни прости шеги, с очебийно непълни и некомпетентни анализи. Кас Сънщейн, който твърди, че подкрепя анализа разходи-ползи, е регулаторният цар на Обама. Но действието, както и бездействието – говорят по-силно от думите. Някои агенции, като данъчната агенция и финансовото министерство, често просто отказват да правят сериозен анализ разходи-ползи, въпреки че техните регулации струват стотици милиони долари и стотици хиляди работни места.

Нанси А. Норд, член на Американската комисия за сигурността на потребителските стоки (U.S. Consumer Product Safety Commission – CPSC) има списъци с много компании, които са били ненужно унищожени от провала на комисията да извърши необходимия анализ разходи-ползи. Тя пише, че „това са реални хора, които загубиха реални работни места и които са принудени да плащат повече за продукти без подобрение на сигурността им.”

Но решение има. Първо, Конгресът трябва да гласува изискване, че преди да се приема каквито и да е регулации (не само съществените), от която и да е администрация, то тя трябва да e направила компетентно, пълно и независимо анализ разходи-ползи. За да бъде законът самоприлагащ се, a не да бъде просто игнориран, която и да е страна или обединение, които са били негативно засегнати от регулацията, ще могат да заведат дело за да я отменят, ако могат да докажат, че разходите превишават ползите (т.е. при преобладаващи доказателствени факти). Ако обжалващите спечелят, то агенцията, издала регулацията, ще трябва да заплати правните разноски и за анализа разходи. В момента, при ограничени обстоятелства, засегнатите страни могат да заведат дело, за да анулират разрушителни регулации. Федералният апелативен съд в окръг Колумбия скоро отмени „правилото за достъп до управлението на акционерите” (“proxy access rule”) на Борсовата комисия по ценни книжа (SEC) с разрушителна критика на съдията Дъглас Х. Гинсбърг за некомпетентните анализи на SEC.

Въпреки тези ограничени успехи, целта е да се постигне баланс, правейки много по-лесно за засегнатите от регулации, които не са минали тестa разходи-ползи, да получат компенсация. Несериозните съдебни жалби не би трябвало да са голям проблем, защото ищците ще трябва да похарчат значителни средства за финансиране на качествен анализ разходи-ползи преди да отидат в съда, както и да докажат, че няма или такъв анализ изготвен от администрацията е грешен. Един от основателите на дисциплината право и икономика, Хенри Г. Ман, почетен декан на юридическия факултет в университета Джордж Мейсън  казва, че очаква моето (на Ран) предложение да доведе до значителен брой съдебни дела; дори и да стане така, според него, това ще си струва да се случи. Рано или късно, регулаторните агенции ще осъзнаят, че прекомерната регулация им струвало скъпо и ще станат по-отговорни.

Да повторя, президентът каза, че той подкрепя анализа разходи-ползи на регулациите и добави, че трябва да създадем повече работни места. Републиканците в Конгреса търсят техен собствен начин да създадат работни места, така че изискването за анализ разходи-ползи би трябвало да бъде доста популярно. Ако бъде правилно написано и обяснено, то  ще бъде много трудно на президента и демократите н Конгреса да не се съгласят с него. Но ако са умни, те дори могат да си припишат заслугата за прокарването му като закон.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 22 август 2011 година. Оригиналният текст е достъпен на тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Емилия Шехтова – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.