Умишлената небрежност на Гайтнер*
Финансовият министър игнорира икономическото въздействие на новите правила за отчетност на банките
Какво бихте си помислили за министър на финансите, който не успява да направи сериозен анализ на разходите и ползите от регулации, които биха стрували работните места на милиони американци и биха подложили невинни хора на политически своеволия и то без почти никаква полза за САЩ?
През последните няколко години, финансовият министър Тимъти Ф. Гайтнър беше предупреждаван от много икономисти и членове на Конгреса за неблагоприятните последици от предложената реформа, която ще принуди американските банки да се превърнат в бирници за чуждестранни правителства, без да получат нищо в замяна. Въпреки това на 17 април, г-н Гайтнър прие тази реформа.
Републиканецът Бил Поузи, коментира: „Решението на администрацията слага край на стогодишна политика, която носеше десетки милиарди долари от чужденци и спомагаше за развитието на САЩ, чрез влизането на тези пари в икономиката. Администрацията се отнесе пренебрежително към цялата делегация на Флорида (както към демократите, така и към републиканците), която подаде молба до президента на 2 март 2011 г. да оттегли необмисленото предложение, което би довело до значителни вреди за американската икономика и би оказало негативно влияние върху платежоспособността на финансови институции. Сякаш казват на чужденците, че парите им вече не са добре дошли в САЩ. „
Г-н Поузи допълва: „дълбоко обезпокоителен е отказът на администрацията да проведе икономическо проучване за въздействието, което загубата на тези депозити ще окаже върху икономиката.“ Сенатор Марко Рубио, републиканец от Флорида, също отхвърли тази необоснована реформа, заявявайки че капиталите, които ще бъдат прогонени, „се използват за предоставяне на заеми, за подпомагане на предприемачите, които създават работни места, тъй като с тези парите се стартират нови бизнеси или се разширяват съществуващи такива.“
Просто казано, Министерството на финансите и Данъчната служба на САЩ (IRS) принудиха американските банки да докладват на чужди правителства, които често са корумпирани, за депозитите, които гражданите на съответната страна държат в американски банки. Това излага на риск живота на същите тези граждани. Като бивш губернатор на Оклахома и настоящ президент на Асоциацията на американските банки, Франк Кийтинг пише: „Докато Данъчната служба (IRS) свежда до минимум потенциалните проблеми, свързани със сигурността, е малко вероятно да накара чуждестранните граждани да се чувстват по-сигурни, че тяхната информация няма да попадне в неподходящи ръце. Всичко това може да доведе до арести на чуждестранни граждани, особено когато страните, от които произхождат, имат съмнителна репутация по спазване на човешките права. Тази регулация дава пълното основание на чуждестранните граждани да вземат депозитите си и да го пренасочат другаде. „
Нещата не спират дотук. Министерството на финансите на САЩ и IRS финализират друга реформа, която ще влезе в сила на 1 януари 2013 г., наречена Закон за спазване на данъчното законодателство при влогове в чужбина. Този закон хвърля огромна административна, фискална и правна тежест върху чужди финансови институции и американски банки, които оперират в чужбина. Последиците са, че поддържането на банкова сметка (която е от изключително значение) от американци, които живеят в чужбина, ще стане много по-трудно. В САЩ е налице управлявано от чуждестранни инвеститори портфолио от акции и облигации, на стойност над $10 трилиона. В него не влизат преките инвестиции от чуждестранни корпорации и др. Много от мениджърите на фондовете, които управляват тези инвестиции преосмислят позициите си в американската икономика, в резултат на тези регулации, което означава загуба на милиони работни места в САЩ.
Както г-н Кийтинг каза: „Тези скъпи отчетно-информационни регулации не носят никаква полза на самите банки, вместо това намират приложение единствено от Службата за вътрешни приходи. Понякога е трудно да се разбере как IRS ще използва тези нови правила за отчетност. Фрапиращото е, че Министерството на финансите и IRS никога не са правили истински анализ на разходите и ползите от новите правила, преди да ги одобрят. Причината за това е очевидна. Никоя от новите реформи не би издържала рационален икономически анализ – всичко е с цел облагодетелстване на шепа хора във Вашингтон и приятелите им в чужбина. Неизпълнението на това, което всеки отговорен човек би направил, а именно изследване на потенциалната вреда, навежда на мисълта за умишлено нехайство. Ако г-н Гайтнър или ръководителят на IRS Дъглас Х. Шулман работеха в частния сектор, щяха да бъдат подведени под отговорност и вероятно осъдени за нанасяне на материални щети и поставяне под риск на хора, заради реформите, които внасят, и щетите, които нанасят и ще продължат да нанасят.
Г-н Гайтнър, в частност, изглежда, няма срам или чувство за отговорност. Миналата седмица излезе докладът на управителния съвет на американското социално и здравно осигуряване, показвайки не само, че двете програми са нерентабилни, но и създават тенденции за достигане на несъстоятелност с още по-бързи темпове, от досегашните. В крайна сметка излиза ли г-н Гайтнър с план за изход от ситуацията? Не, упреква Бюджетната комисия на конгреса на САЩ и Пол Раян за смелостта му да предложи план за справяне с аритметичната реалност.
Разглеждайки действията и думите на г-н Гайтнър, можем да заключим, че той съзнателно се опитва да унищожи икономиката на САЩ, че няма достатъчен брой мозъчни клетки за да върши работата си, или че егото и желанието му да угоди на шефа си и други икономически непросветени лица, водят до съзнателна небрежност отново и отново. Последното, вероятно е най-близо до истината.
* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 30 април, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Климент Стефанов – стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.
