Учителските заплати
Дискусията относно образованието в България продължи и през тази седмица в изявите на двама от членовете на министерския съвет. Първо министърът на финансите Орешарски заяви, че парите за образование трябва да достигнат 8% от брутния вътрешен продукт, а след това министърът на образованието Вълчев предложи промяна в методиката за определяне заплатите на учителите.
Най-после изглежда, че управляващите са осъзнали нуждата от реформа в образованието. Институтът за пазарна икономика отдавна призовава за действия в тази твърде важна сфера, тъй като добрата образователна система оказва позитивно въздействие върху живота на хората и стопанството на страната в дългосрочен аспект. Само че, за да бъде постигнато подобряване на качеството на образованието, е необходимо време, а освен това през последните години на практика не е свършено нищо съществено в тази насока и като цяло резултатите от обучението се влошават.
Първият въпрос, който възниква винаги в дискусията за реформи, е достатъчни ли са средствата за образование. Позицията на групите с интереси в сектора е ясна – според тях единствено чрез отделяне на повече пари от държавния бюджет могат да бъдат постигнати по-добри резултати. Тук започва наддаването с процента от БВП, който е нужен според тях, но минимумът е поне 6%, което означава, че той непременно трябва да бъде значително увеличен. Според тази логика позицията на министър Орешарски, че парите от държавния бюджет са съвсем достатъчни, изглежда трудно защитима, но при отчитане качеството на образователната услуга отделените пари наистина са повече отколкото трябва. Няма икономически смисъл в това да се дават все повече пари при положение, че броят на учениците намалява, а постиженията им се влошават. Тоест количеството и качеството на доставяната “публична” услуга са по-ниски, но тя струва повече пари.
При този провал на държавната система наливането на допълнителни пари без промяна в начина им на изразходване означава единствено още по-ниска ефективност и съответно недоволство сред родителите. Същевременно учителите желаят да си осигурят по-високи доходи, което става чрез т.нар. частни уроци. Това са нерегламентирани плащания, които биха могли и да са прикрита форма на корупция, но в общия случай възникват поради необходимостта от допълнително целенасочено обучение и индивидуална работа с учениците. Разбира се, все още има достатъчно отдадени на професията си учители, които полагат максималните възможни усилия и напълно заслужават възнаграждението си, но те не са достатъчни.
Сегашната ситуация е изгодна за учителите, но не и за родителите, които на практика плащат два пъти. Първо чрез данъците си те издържат целия публичен сектор, включително и учителите, а след това трябва да платят допълнително, ако искат все пак децата им да имат някакви перспективи.
Във връзка с това министър Вълчев предложи в публичното пространство национална програма за развитие на средното образование, според която учителските заплати ще бъдат диференцирани и ще се определят по 10 изисквания. Пълният текст на тази програма за момента не е наличен, но някои от критериите в нея бяха оповестени. Един от тях е заплащането да става в зависимост от резултатите на учениците от национални стандартизирани изпити, които предстои да бъдат въведени. Това е стъпка в правилната посока, тъй като сравнението на резултатите е обективен критерий за оценка на работата на учителите. В това отношение въвеждането на някаква форма на матура също се явява важно средство за подобряване на качеството, тъй като дава възможност за оценка при изхода от средното образование. Настоящата система оценява това какви ученици са приети да учат в дадено училище, но после не ги сравнява при приключването на тази степен.
Възнаграждението на преподавателите ще зависи и от работата им с изявени ученици или такива със специфични образователни потребности. Тук обаче, може да възникне конфликт на интереси ако съответният учител се концентрира единствено върху по-способните ученици за сметка на останалите. Така общият резултат отново няма да е толкова добър.
Ефектът от някои от критериите може да предизвика спорове – например оценката на преподавателите от родители и ученици. От една страна това предполага, че именно тези, които дават парите, контролират учителите. Само че тук е много важен механизмът на изпълнение на този контрол. Един по-взискателен учител, който има по-високи критерии за оценка, би могъл да не се хареса на учениците и това да рефлектира върху оценката на техните родители, което може да означава по-нисък доход за него, въпреки че резултатите на учениците му са добри. Следователно тази система трябва да бъде внимателно обмислена и дискутирана преди да бъде приета и приложена.
Стимулите за по-добра квалификация и нарастване на качеството на преподаване наистина са важни и трябва да бъдат въведени. Така ще се постигне съществено подобрение спрямо сегашната система, но има и някои допълнителни мерки, които биха могли да се предприемат. Те могат да включват въвеждането на ваучерите или принципа “парите следват ученика” и даването на по-голяма автономия на директорите на училищата при тяхното управление.
Ваучерите представляват механизъм за по-ефективно използване на наличните средства, отделени за образование. Докато оценката, която например родителите могат да дадат на учителите за тяхната работа показва отношението им, изпращането на ученика в определено училище показва на практика какъв е действителният избор. Тоест той, сам по себе си, е реална оценка за това дали дадено училище и съответно учителите в него са добри професионалисти. При ваучерната система този избор е подкрепен със средства и е механизъм за насърчаване на конкуренцията между отделните училища. Само тези училища, които поради качеството на предлаганото образование са избрани, ще получават ваучери и съответно средства за съществуването си. Това, заедно с по-голямата самостоятелност, означава, че те ще могат да инвестират повече средства в работни заплати за учителите или в материална база, която да подпомага обучението.
Друг положителен аспект на ваучерите е, че те могат да бъдат използвани и в частните учебни заведения. Тоест може да се ограничи размерът на двойното плащане като се осигури по-ефективно изразходване на средствата. Въвеждането на ваучерите представлява добро средство за решаване на проблемите в образованието, един от които е относително големият брой на учителите спрямо учениците. Те ще дадат възможност по естествен начин да се постигне оптимално съотношение в зависимост от избора на хората. Тези учители, които полагат усилия, квалифицират се допълнително и действително образоват учениците, ще бъдат възнаградени за труда си.
Като цяло въвеждането на стимули за учителите е добро решение, но не е достатъчно за да реши проблемите на средното образование. Заедно с него трябва да бъдат предприети и други действия, които да подобрят ефективността на изразходване на парите. Въвеждането на ваучерите и по-голямата независимост на училищата ще изисква и повече способности в областта на мениджмънта, тъй като ще ги изправи пред нарастваща конкуренция. Все пак това са добри стъпки към подобряване на състоянието на тази много важна обществена сфера.
