Учителски заплати
В края на седмицата министърът на образованието Вълчев направи един анонс, който вероятно ще зарадва учителите в страната. Той е предложил пред Министерския съвет заплатите на учителите да се повишат с 25% допълнително към предвиденото увеличение от 10% от 1 юли тази година и планираното диференциране.
Средната месечна заплата на наетите в областта на образованието в държавния сектор през 2006 г. според данните на Националния статистически институт е 369 лв., а за първото тримесечие на 2007 г. е 374 лв. Този размер е близък до средната заплата за страната според официалните данни, но е по-нисък отколкото е заплащането в частния сектор. Особеното в случая е, че единствено в образованието и в "Други дейности, обслужващи обществото и личността" заплатите в публичния сектор са по-ниски отколкото в частния. Това обаче, не би трябвало и не може да се използва като аргумент за повишаването на тези заплати без срещу това да стоят реално измерими резултати. В конкретния пример обаче образованието е една от областите, при които се наблюдава застой и дори влошаване на показателите през последните години. Знанията, които се получават извън т.нар. "елитни" училища не са достатъчни, като не се набляга дори на най-основните предмети като математика и български език. Броят на пропуснатите часове заради отсъствие на учителите постоянно нараства, като заедно с това спада и мотивацията на учениците.
Намеренията на министерството на образованието за реформа досега се изразяват в приемане на единни стандарти за издръжка на един ученик, които би трябвало да се използват като основа за въвеждане на ваучерна система, но до момента това не се предвижда в обозримо бъдеще. Проблемът с относително по-големия брой учители спрямо ученици както и поддържането на училища в отдалечени райони с по няколко ученика все още не е решен, въпреки че се предприемат някои стъпки в правилната посока. Като цяло до момента намеренията за подобряване на средното образование са повече на думи или под формата на стратегически или други документи, но най-вече се изразяват в медийни изяви на министъра.
По принцип добрата идея за диференциране на заплатите на учителите би могла до голяма степен да се изкриви при приложението си на практика. Оценката на някои от учителите са, че все пак предлаганите добавки към заплатите са твърде ограничени по размер и не са достатъчни, за да съответстват на разликата в качеството на преподаване. Тези добавки обаче представляват едно начало за разграничаването и възнаграждаването на тези, които заслужават повече за труда си, тъй като успяват да мотивират учениците си, да ги научат на нещо повече от останалите и да ги насочат към успешно по-нататъшно развитие в живота им.
При такава ситуация министърът предлага нещо, което до голяма степен не съответства на досегашните му действия. Шоковото нарастване на заплатите на учителите с 25% би означавало, че сегашното състояние се одобрява, а допълнителните средства ще бъдат за всички. Логиката, че учителите биха си вършили по-добре работата, ако им се плаща повече, е трудно защитима. Естествено е, че заплащането е много мощен стимул, който въздейства на рационалните хора. В момента съществуват подобни възможности в частния сектор, където дори официалната статистика посочва, че заплатите са по-високи. Тоест способните учители, които наистина имат желание да работят, могат да го направят и срещу по-високи заплати, отколкото в държавните училища. Нещо повече – има достатъчно учители точно в тези училища, които полагат и допълнителни усилия, въпреки че получават заплати колкото останалите.
Други обаче оправдават отсъствията си от работа и немарливото си отношение към преподаването с ниската заплата. Санкциите при неизпълнението на служебните им задължения обаче не са честа практика – директорите и инспекторите са запознати с проблема, но нямат желание или смелост да го разрешат. Такива учители обаче не биха се повлияли от по-високото заплащане – те отново няма да си вършат работата, но ще имат друга причина за това.
Сериозното увеличение на заплатите може да се разглежда и като реакция спрямо резултатите от проведените наскоро избори. Ниският резултат на тройната коалиция недвусмислено показва спад на доверието към управляващите. Наличието на излишък в бюджета (1 269 млн. лв. към края на април според данни от Министерството на финансите) дава възможност да се извършат допълнителни разходи, чрез които да се повлияе на избора на хората. Такива биха били повишенията на заплатите в бюджетната сфера, на пенсиите и на други разходи. Тоест може да се очаква разхлабване на фискалната политика с цел печелене (купуване) на гласове. Тук ще трябва да се разчита на финансовото министерство да устои на натиска за повишаване на разходите, като в противен случай устойчивостта на публичните финанси би могла да бъде сериозно застрашена.
Като цяло допълнителното повишаване на учителските заплати е една изцяло популистка стъпка. Водената досега относително благоразумна фискална политика изглежда не се харесва на отделните партии в коалицията. Тя обаче представлява основа за поддържане стабилността на икономиката на страната. По-добрият подход е намаляване на данъчната тежест и по-точно облагането на труда и ограничаване на публичните разходи вместо да се отпускат допълнителни средства и да се правят частични и недостатъчни реформи. Избраният начин на действие вероятно ще спечели допълнителни гласове за управляващите на предстоящите избори, но може да доведе до значителни сътресения и дори криза в икономиката в по-дългосрочен план.
