тук
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На 27 февруари парламентът прие на първо четене новия законопроект за опазване на околната среда. От 1967 г. насам, т.е от приемането на закона за политиката по опазването на околната среда на САЩ, обсъждането на подобни регламенти протича при предварителен достъп до тях, консултиране на мнението на широки обществени кръгове и аргументирани отговори на предложенията на обществеността. Фактически законодателството по опазване на околната среда е първият масов случай в историята на правото на ХХ в., при който се прилагат процедурите по предварителния анализ на въздействието на законодателството.
Противоположно на тази практика парламентът и неговите комисии не отговориха на многобройните предложения и коментари, направени от граждански организации и независими експерти и приеха на първо четене закон, който ограничава достъпа до информация за околната среда и въвежда централно планиране в тази област. Нововъведенията в областта на достъпа до информация се обясняват с Конвенцията от Архус, а централизацията просто не се обяснява. Конвенцията обаче се опира на положителния пример за сега действащото българско законодателство.
Според стенограмата от заседанието на парламента новия режим на достъп до информация и ролята на държавата се изтъкват като основни достойнства на проекта.
Според мотивите към законопроекта и становището на комисията по европейска интеграция новия закон ще приведе в българското законодателство пет директиви на ЕС и два регламента. Три от директивите (85337, 9711 и 90313) вече фактически са заложени в духа и буквата на сега действащия закон. Другите две директиви са или частично приложени в сега действащия закон за опасно действащите вещества (такъв е случаят с директива 9682) или могат да бъдат доразвити с отделно законодателство, какъвто е случаят с 96/61 (за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването).
Регламентът за екомарката (бивш 880/92), заменен от 190/2000 и регламентът за доброволно включване на промишлеността в управлението и одита на околната среда (1836/93, заменен от 721/2001) могат да бъдат уредени с отделни нормативни актове. Не е лошо да се има предвид, че последния регламент в относително пълна форма действа по силата на глава II и глава III от закона за опазване на околната среда. Една друга директива (42/2001), която предполага оценка на въздействието на програми и планове върху околната среда фактически урежда отношения, които са предвидени в глава III и глава IV от сега действащия закон. Законопроектът предвижда по този повод в бъдеще да се издава наредба.
При това положение мотивите за новия закон изглеждат крайно неясни, а начинът на неговото приемане, включително споменаването на мненията на неправителствените организации в становището на комисията по околната среда – доста нахален.
